Съпроводен от съчувствените погледи на Ван Ли и на Малинин, унизеният Алексей се отправи към вратата. Стъпваше в пепелта на Джовани, която се бе смесила с овъглените остатъци от Андропов. Зад гърба му шефът продължаваше да мята гръм и мълнии, а един от зарядите се удари шумно в стената и служителите на митницата се хвърлиха да гасят пламналото перде.
Лебедев го изпрати до изхода. Калашников му подаде ръка, но тя увисна във въздуха. Генералът измуча нещо нечленоразделно, обърна се и хукна нагоре по стълбите, защото не обичаше дребните парвенюта с капитански пагони, които бяха направили главоломна кариера в Града. Всъщност на Калашников изобщо не му пукаше за тази работа, както и за това, че сакото му продължаваше да пуска слаби искри. Той седна на ръба на тротоара, без да обръща внимание на автомобилите, които профучаваха покрай него.
В съседното кафене, седнали на бамбукови столчета, две дами на средна възраст поглъщаха нелегален сладолед, маскиран майсторски като fish and chips. Въпреки горещината едната беше наметнала на раменете си пищна кожа, която блестеше на светлината. За неудоволствие на околните те говореха доста високо и пискливо.
— Ето какво ще ви кажа, миличка — продължи по-възрастната брюнетка с леко подпухнал нос. — Аз също изобщо, ама изобщо не можех да свикна тук. Ако щете ми вярвайте, но от скука дори исках да посегна на себе си, толкова ми беше омръзнало всичко.
— Нима това е възможно? — изненада се другата пълна дама с дълги прави коси и кръгло лице, което донякъде приличаше на луна.
— Не е възможно — разпери ръце брюнетката. — И точно затова, миличка, ние с вас се намираме тук. Прави бяха хората, като казваха, че няма нищо по-лошо от смъртта. Това е същински Съветски съюз, не можеш да си купиш дори свястна козметика, трябва да ходиш при китайските спекуланти.
Двете въздъхнаха едновременно.
— Нищо не е като при хората — огорчи се дамата с кожата. — Представете си, преди време срещнах Любов Орлова, цялата нагиздена, върви и се фръцка и дори не ме поздрави. Между другото, вървеше под ръка с Чарли Чаплин. Приживе направо не можеше да го понася, такива неща съм чувала да говори за него — че бил позьор, че бил палячо, че бил педофил. Майко мила… Ето до какво води съществуването тук, в Града, дори и най-страшните врагове стават най-добри приятели.
— Ох, не говорете, скъпа моя — проточи дамата с дългите коси и кръглото лице. — Е, аз за щастие нямах никакви приятелки, така че сега ми е по-лесно.
Калашников, който бе изпаднал в състояние, близко до тибетска медитация, внезапно се сепна. „В ГРАДА ДОРИ И НАЙ-СТРАШНИТЕ ВРАГОВЕ СТАВАТ НАЙ-ДОБРИ ПРИЯТЕЛИ.“ Очите му се уголемиха и заприличаха на чинийки.
Да, шефът все пак беше прав и тук те наистина бяха деградирали. Вече не за пръв път от погледа му се изплъзваше очевидна улика, която на Земята би забелязал веднага. Трябваше просто да поразмърда малко мозъка си и щеше да се досети още в самото начало. Разбира се, че бяха пълни шушляци (Алексей без проблеми усвояваше езика на московските мениджъри), бяха изправили на нокти цялото обкръжение на Сталин — и Молотов, и Каганович, и Микоян, и бяха обърнали с главата надолу жилищата им… А в същото време всеки заклет враг на вожда на народите би могъл най-спокойно да го приюти, тъй като в момента те бяха съмишленици. Намираха се в Града и смятаха, че страдат безпричинно.
Но в такъв случай кой можеше да е неговият укривател? Президентът на САЩ Хари Трумън? Само че заради атомната бомба, която хвърли в Хирошима, него го изпратиха в деветия кръг да пасе пингвините сред вечните ледове. Ленин? Владимир Илич не ставаше от болничното легло, след като Франкенщайн изгоря пред очите му като клечка. Кой оставаше тогава? Без съмнение, че много подходящ беше Троцки, който през последните шейсет години работеше като ваксаджия в квартала, където полагаха труд цар Николай Втори, Ясер Арафат и други мили на сърцето му хора, тъй че на Лев Давидович рядко му се случваше да преживее някой ден без улични сблъсъци. Не биваше да изключва и някой от високопоставените чинове на Третия райх, естествено, с изключение на Хитлер. Това можеше да е, да речем, Мартин Борман или Хенрих Мюлер. Някои руски източници ги обвиняваха, че са работили за руснаците, и бе напълно възможно дори приживе да са симпатизирали на Сталин.
Както винаги той не разполагаше с никакво време, но отново щеше да му се наложи да направи невъзможното и да обиколи всички.