— Това не може да бъде… Тя пък какво общо има с това? — блъвна той облаче синкав дим от устата си, сякаш нарочно се задави с него, и подсмръкна.
— О, всичко е много-много добре обмислено — извиси глас Калашников и направи загадъчен жест около главата си. — Тя е необходима, за да затвори кръга и ПРОРОЧЕСТВОТО да се сбъдне. Тя е нещо като спусък. Честно казано, аз също се изненадах, че са решили да посегнат на такава личност. Но независимо от всичко това е точно така.
— Ох, не ми се ще отново да се срещам с нея — отбеляза кисело шефът. — След онзи инцидент в Рая двамата страшно се скарахме и след това какво ли не чух по свой адрес. И живота й съм съсипал, и младостта й съм затрил, и децата съм оставил без баща. Както виждаш, говоря си дори с Гласа, но с нея — не. Много ми е обидно, разбира се, все пак ми е роднина. Ако си беше намерила друг мъж, нямаше да има проблеми. Но не, тя се запъна. Опитах се да възстановя отношенията ни, веднъж й изпратих картичка за рождения ден, но това не предизвика никакви емоции в нея.
Босът се почеса нервно по тила.
— Кажи ми честно, сигурно ли е, че следващата ще бъде тя?
— Абсолютно сигурно — отсече Калашников.
— Аха. Тогава няма какво да се прави — въздъхна страдалчески шефът. — Добре, първо ще обсъдим подробно всичко, а сетне ще отидем при нея заедно, за да я предупредим. Няма да й се обаждаме по телефона предварително, няма да информирам и Гласа, защото едва ли само Андропов е използвал възможността да се включва към кабела за специална връзка. Не казвай на никого нито дума — дори на Малинин. Нямам нужда от нови издънки както в случая с Краузе. Докарай веднага Сталин тук, ще го заключа, нека да постои малко в бронирания шкаф в кабинета ми, докато не приключим. Тук поне със сигурност няма да му се случи нищо.
Алексей кимна три пъти, което би трябвало да означава: „Звучи логично, шефе.“
— А къде го откри? — Шефът посегна към цигарите.
— Няма да ми повярвате, но го открих в жилището на групенфюрер Мюлер, на същия онзи човек, който е ръководел Гестапо. Двамата си седяха в кухнята и пиеха шнапс като неразделни приятели. За да го измъкна, се наложи да взривя стената с едно взривно устройство, което взех от служебните запаси.
Шефът се облегна назад в креслото и за пръв път от началото на разговора искрено се развесели.
— Да, всички ни надхитри старчето Коба… Но и теб си те бива, щом си успял да го откриеш. И най-важното е, че го направи бързо! Честно да ти кажа, вие руснаците сте много странна нация — докато не ви набият яко канчетата, не се помръдвате да свършите някаква работа.
Калашников си имаше свое мнение по този въпрос, но предпочете да не го изразява.
— А сега да поговорим за най-важното — навъси се шефът. — Какво е това шибано ПРОРОЧЕСТВО?
Алексей приближи креслото си до масата.
— Имаме проблем — каза тихо, вторачен право в жълтите очи на началника си. — Не, извинете, не се изразих правилно, ние имаме ОГРОМЕН проблем…
Колкото повече говореше Калашников, толкова повече свъсваше вежди шефът, а ноздрите му отново започнаха да бълват пламъци. И той стана много помрачен от момента, в който щабскапитанът влезе в кабинета му. Сграбчи преспапието, направено от черепа на главния инквизитор на Севиля, повъртя го в ръка, а сетне го запрати яростно в ъгъла.
— Да, работата е много лоша — каза. — Дори не допусках, че нещата са стигнали дотам. Мислех си, че става дума за най-обикновен маниак, каквито по Земята ходят с хиляди, а то какво било. Ако знаех по-рано, още преди две хиляди години щях да прекопая цялата планета, за да открия това проклето Евангелие. Ама и Тринайсетия си го бива! Седи си, мръсникът, и потрива ръце. Заложил е на всички ни бомба с часовников механизъм. Черният ангел ли казваш?
— Да — потвърди лаконично Алексей, тъй като бе наясно, че в тази ситуация няма нужда от излишни думи. Той се бе отпуснал в креслото и се чувстваше господар на положението.
— Само това ни липсваше… — разстрои се окончателно шефът, загледан в парчетата от черепа. — Прав си, налага се да я спасим, иначе с нас е свършено. Трябва да направим всичко възможно, за да заловим Изпълнителя жив, чрез него ще стигнем до Поръчителя и тогава на цялата тази компания работата й е спукана. Ти как мислиш, дали да направим засада?
— Можем да направим засада — отбеляза Калашников. — Но най-важното е нашият хубавец да не глътне ампулата в последния момент, както постъпи Свръзката. А той няма никакъв проблем да направи това.