В стаята не се чуваше никакъв звук. Той постоя около минута, ослушвайки се. Вратата изщрака хищно с ключалката си, а отвътре се разнесе равномерно дишане, прекъсвано от трескаво хлипане. Значи спяха и това беше добре. Но още една инжекция нямаше да е излишна. Те трябваше да кротуват. Макар че къщата беше в покрайнините, все пак това беше село, а не град и воплите в нощната тишина се чуваха на два километра. Преди един час например край гората някой виеше толкова силно, че направо тръпки го побиха… Явно вълците бяха станали страшно нагли и вече се промъкваха чак до къщите.
Той натисна пластмасовия контакт на стената и светна. Обитателите на стаята лежаха около една странна островърха конструкция, която представляваше костен олтар, в чиято основа беше натрупана пръст от гробовете им. „Пирамида за душите“ — така се наричаше тя в Книгата и позволяваше на потоците от астрална енергия да придвижват жертвите от Ада на нужния адрес. Двамата с момчето доста обикаляха из целия свят, за да сглобят тази „стръв“. Оказа се, че е най-трудно да намерят пръст от гроба на Хитлер, та им се наложи буквално да лазят и да изследват милиметър по милиметър цялото пространство пред канцеларията на Райха, стряскайки туристите. Както и на чудовището Франкенщайн, заради което пък трябваше да дълбаят с чугунен лом замръзналата земя в арктически студ. А заради седмата кандидатура дори им се наложи да проникнат нелегално в Ирак, където имаше стълкновения между американците и местните бойци, но какво друго им оставаше, при положение че първоначалният библейски Рай се намираше точно между реките на древна Месопотамия. Той дори не обърна внимание на бойните действия, тъй като тази ситуация не беше нова за него, но момчето трепереше от страх, докато прекопаваше трескаво сухата почва в пустинята на фона на отблясъците от американските осветяващи ракети.
Спомни си в какъв шок изпадна, когато в стаята най-неочаквано се появи Хензел. Веднага грабна лопатата и едва не го цапардоса по главата. Оказа се, че нещата са напълно обясними и просто гробът на чешкия носфератус се намираше в същото трансилванско гробище, където бе намерил последния си приют и граф Дракула. През безбройните години частиците пръст се бяха смесили с праха на хиляди мъртъвци, превърнали се в едно цяло. Би трябвало да допусне, че от Ада в жилището му би могъл да пристигне цял батальон всевъзможни вампири от същото гробище. Но за щастие тях нямаше кой да ги почерпи с еликсир.
Телата на гостите бяха омотани с чаршафи, а за по-сигурно той беше закопчал ръцете и краката им с пластмасови белезници. Естествено, в това леговище се носеше крайно неприятна миризма, но какво да се прави, като помещението беше малко, а вътре бяха натъпкани шестима души. Кой щеше да е пръв? Трябваше да започне от жените, както изискваха правилата на етикета. Отец Андрей се надвеси над Мерилин Монро и заби сръчно инжекцията в белоснежната й кожа. Кинозвездата беше най-буйният участник в групата. Насън ту непрекъснато ридаеше, ту викаше някого, а понякога плачеше с жален детински плач, който приличаше на натрапчиво мяукане. Инжектираше Франкенщайн и Дракула, като забиваше иглата точно в средата на сърцата им, защото дори след като се преместиха от Ада на Земята, те продължаваха да си бъдат трупове (или поне Франкенщайн — със сигурност). Очакваше основният проблем да дойде от тези двама души, както и от китайския каратист. Затова тримата редовно получаваха по една конска доза успокоително. Той никога не се замисляше какво щеше да стане, с тези хора по-късно, когато в стаята се озовеше седмата жертва. Но какво значение имаше, при положение че никой не ги чакаше никъде, защото те и без това си бяха мъртви.
Мъжът в черно преброи машинално телата отляво надясно. Всичко съответстваше на плана — палач, блудница, дракон, мъртвец, вещица, върколак… Всички си бяха на мястото. Пустееше само последният дюшек, предназначен за седмата жертва — за сестрата на дявола, за къдравата чернокоса и злобна красавица Лилит, която навремето бе съблазнила Адам в райските градини.
Отец Андрей инжектира един след друг успокоително на всички пленници, загаси лампата и излезе от помещението, без да го заключва. След известно време се върна, стиснал в ръка чисто нов блестящ от смазката автомат „Калашников“, който взе от скривалището в мазето. Ако всичко беше наред, утре щеше да се забавлява. За пръв път от много години му се прииска да пуши, но той реши, че ще се опита да се противопостави на съблазънта. Мъжът в черно седна на прага, дръпна професионално затвора на автомата и се вторачи в мрака, където смътно се виждаха очертанията на телата.