Ситуацията се промени. Този път треперещият лейтенант се опита да затвори очи, за да не вижда пред себе си тази кошмарна мутра, която сякаш бе слязла от платното на надрусан художник, който през последния месец твърдо е минал на хероин.
— Вече съмва — обяви Хензел, без да реагира на безполезните напъни на Артьомий Петрович. — Трябва да те завлека в бърлогата, която вчера отвоювах от една тукашна мечка. Имай предвид, че от днес нататък слънчевите лъчи са точно толкова вредни за теб, колкото и за мен. Но няма защо да се страхуваш да влизаш в църква. Това са пълни глупости, просто поповете са измислили тези щуротии, та върколаците да не ги навестяват нощем. Пълни дивотии! Само си помисли дали е възможно един вампир евреин да не влезе в синагогата и един вампир мюсюлманин да не си свали обувките в джамията? В началото ще бъдеш слаб като малко дете, защото да станеш вампир е все едно да се родиш за втори път. Всъщност защо ти разказвам всичко това, сигурно го знаеш по-добре от мен. При вас вампирите са толкова популярни, че направо свят да ти се завие. Навремето ние дори не можехме да си мечтаем за такова щастие. А пък сега по всички кабел арки въртят „Нощен патрул“, „От залез до изгрев“, „Съдбата на Салим“, „Кръволоци“, но това са пълни простотии и нищо друго.
Вампирът сграбчи милиционера за крака и го помъкна по пътеката обратно към гъсталаците. Облещил очи, Артьомий Петрович се хващаше за тревата с вцепенените си пръсти. Сдоби се с още две синини, тъй като се удари в познатите му вече възлести корени.
— Общо взето, в Русия представят вампирите като някакъв евтин поп — продължи да разсъждава философски Хензел. — Честно казано, дори ми е малко обидно. Измислили са разни тъпи щуротии — че уж спим в ковчези, че разпятието прави рани на челата ни, че уж не можем да се показваме на слънце. Е, през лятото наистина не можем, но защо да не се разхождаме навън през зимата, когато има сняг и температурите са минус трийсет градуса? Всеки от вас поне веднъж е изгарял на плажа. А пък нашата кожа е по-нежна, не се захранва с кръв и затова веднага се бели от силното слънце. И дали някой от тези фантазьори поне веднъж се е опитвал да спи в ковчег? Това е тих ужас, дори не можеш да се обърнеш — оттук ти убива, оттам ти притиска коляното. А пък погребалната промишленост все още не е създала двуместни ковчези. Тогава защо ни е да спим в тях?
В тъмната бърлога, където носфератусът замъкна новия си приятел, не можеше да се диша заради спарения въздух. Разнасяше се киселата миризма на кожа и мечешки изпражнения, а също така и на прясно разкъсан труп. В ъгъла в локва съсирена кръв се търкаляха огромни парчета месо и една яка космата лапа с нокти, а камарата вътрешности беше увенчана с главата на бившата собственичка на бърлогата. Хензел дотътри милиционера до снопа престояла влажна слама и го пусна, а той се стовари тежко на земята, без да е в състояние да помръдне нито един от крайниците си.
— Поспи си — каза вампирът и сложи грижливо мечешката лапа под главата му. — През деня задължително трябва да се наспиваме. Когато се събудиш, ще ти донеса храна. Ще поживеем тук един месец, а след това ще тръгнем на запад. Вече съм решил, че все пак трябва да видя какво става с родовия ми замък в Бохемия. Толкова години не съм бил там, носталгията ме измъчи. За щастие тук нещата са много по-прости, отколкото в Града. По земята се ходи лесно, сякаш летиш. Пък и скоро аз наистина ще мога да летя, когато подрязаните ми криле пораснат. В момента за нас най-важното е да се скрием колкото се може по-далеч от Андрей. Ох, ако ти разкажа с какво се занимава този човек в мазето си и кой лежи в тайната му стая, ще се оцъклиш още повече, отколкото когато ме видя. Хайде, затваряй очи и спи, защото утре през нощта ще имаме много работа. Трябва да те тренирам и да те науча на всичко, от което ще имаш нужда. Заедно ще трябва да опознаваме отново този непознат свят. Може да се каже, че сега ние с теб сме като Робинзон и Петкан. А, знаеш ли, ще те наричам точно така — Петкан. Имаш ли нещо против?
Меко казано, Артьомий Петрович имаше нещо против. Въпреки ужаса, който го разтрисаше, той отваряше окървавените си устни с намерението да тегли една псувня на този изрод.
— Да, господарю — изпъшка най-неочаквано той и застина, поразен от думите, които неизвестно как се изплъзнаха от устата му. Той не изпитваше нищо друго, освен смирение и покорство.
— Прекрасно — кимна Хензел, без да се учуди. — Знаех си, че между нас много бързо ще настъпи пълно взаимно разбирателство. Какво да ти донеса за закуска — катеричка, зайче или може би сова? Поръчай си, Петкане, не се притеснявай.