Без да откъсва очи от Калашников, докторът посегна слепешката със свободната си ръка, напипа чашата с вода върху хладилника и жадно я изпи.
— Нека го кажа така — аз изобщо не мислех, че ще се озова в Града — продължи Склифасофски. — Но след като се озовах, си помислих: добре, най-лошото вече се случи. Ала се оказа, че не е така! Най-лошото се случи, когато Главният съд ми даде жилище в тази катакомба, в която трябва да прекарам сто хиляди години само заради това, че съм бил „подвластен на гордостта“! Че кой лекар не е подвластен на гордостта. Покажи ми поне един! И естествено, тогава побеснях.
— Това наистина е неприятно, по този въпрос си прав — вдигна съчувствено вежди Калашников. — Дори бих ти кимнал в знак на съгласие, но както виждаш, не мога.
— Няма значение, аз ти вярвам — махна с ръка докторът. — В течение на едно столетие по цели нощи аз, лекарят със световна слава, се въртях на моминското креватче, скърцах със зъби, слушайки шибания хеви метъл и обмислях отмъщението си. Отначало си представях Главния съд и Ведомството като пациенти и всички вие лягахте на операционната маса, а аз хиляди пъти ви ампутирах ръцете и краката без упойка. Времето минаваше и мечтите ми постепенно мутираха в нещо съвършено фантасмагорично. Представях си съвсем ясно как прерязвам гърлата на враговете си, как ги застрелвам със снайпер и как ги задушавам с дим. В Града е забранено да има психотерапевти и това не е правилно, тъй като по всичко личи, че потенциалните маниаци са милиони. Няма комедии, по телевизиите се лее само кръв, където и да превключиш, въртят трилъри и филми на ужасите и навсякъде Анибал Лектър изяжда някого. Но проблемът дори не е в това! За сто години наказание и еднотипно съществуване като във филма „Денят на мармота“ всеки ще превърти. Отначало в мен се вселиха красавицата и звярът, доктор Джекил и мистър Хайд, но сетне, както би трябвало да се очаква, Хайд започна да надделява. Виждах се в кожата на Джак Изкормвача, на „сина на Сам“, на Андрей Чикатило. И в крайна сметка се превърнах във всички тях едновременно.
— На това място трябва да се разкикотиш с демоничен смях — напомни му Калашников.
— Ще се въздържа — засмя се Склифасофски. — Надявам се, че моята логика вече ти е ясна. И нямаше нищо странно, че когато съответните хора се обърнаха към мен, аз приех предложението им с възторг! Защото дори не можех да си мечтая за това да ми поднесат на тепсия осъществяването на среднощните ми мечти. И знаеш ли, ще ти кажа честно, че открих себе си в това. Жал ми е само за едно — че всички жертви ставаха на пепел, а не се взривяваха във фонтан от кървави пръски.
— Ти познаваше лично някои от тях, нали така?
— Разбира се. Правих психологическа експертиза на Хитлер, когато пристигна тук, понеже е VIP-клиент. Веднъж на десет години преглеждах и Франкенщайн в болницата, където е диспансеризиран. Ходих в магазина на Дракула да купувам цветя за мама, защото при него работят много опитни цветари. Изобщо не ми беше трудно да стигна до тях. Можеш да си представиш колко се изненадаха Хитлер и Дракула. А пък горкичкият Франкенщайн дори не успя да се изуми. Не зная защо наказаха точно тях. И това не е моя работа.
— Ако не ми кажеш кой е Поръчителя, ще пукна от любопитство, преди да си ме превърнал в пепел — каза Калашников. — Какъв е този човек?
— Свръзката ми казваше твърде малко неща за него — сви рамене Склифасофски. — Зная само, че той е някакво духовно лице, което живее в Подмосковието под името „отец Андрей“. Трябва да ти призная, че се възхищавам от него. Много умен мъж. Наистина трябва много да те бива, за да измислиш такова нещо и да изработиш еликсира, който може да унищожи враговете ти в Ада. Свръзката ми обясни, че той контактува с тях чрез среднощни спиритически сеанси, но не зная дали това е вярно. При всички случаи с мен не се е свързвал нито веднъж.
— Интересно защо му е на едно „духовно лице“ от Подмосковието да поръчва убийството на Хитлер? — подсмихна се Алексей. — Няма ли си друга работа там?
— Вече ти обясних, че нямам представа защо — каза със съжаление докторът. — Но щом съм се нагърбил с ролята на килър, спазвам правилото, че професионалният убиец никога не се интересува от причините, заради които поръчителят е избрал една или друга личност. Това е нещо като кодекс на честта, гледах го във филма „Леон“. Мога да те зарадвам, че ми поръчаха и твоето убийство.