Позвъняването на вратата изтръгна Лилит от тъжните й размисли. Тъй като не бе забравила за инструкциите, тя не помръдна от мястото си. Но звъненето не спираше и след известно време тя чу силно чукане. Ама че нахални хора се навъдиха! Разбира се, че това не беше убиецът, тъй като той не би привличал вниманието, думкайки с всичка сила. Тя се промъкна на пръсти до вратата и чу характерни трели, които очевидно издаваше звънец на велосипед. Девойката погледна през прозореца и веднага се успокои. На прага седеше млада девойка с кръгли очила, която с едната си ръка стискаше кормилото на велосипеда, а в другата държеше някаква черна книга.
— Какво искате? — попита предпазливо Лилит, без да сваля око от шпионката.
— Здравейте, ние сме от сектата „Свидетели на Асмодей“ — отвърна й девойката със звънък жизнерадостен глас. — Искате ли да си поговорите с нас за дявола?
Лилит се усмихна и свали веригата от вратата.
— Влезте — покани я тя. — Идвате тъкмо навреме. Такива неща ще ви разказа за него, че…
Осемдесет и четвърта глава
Червено и синьо
21 часа и 50 минути
— Така си и знаех, пак си прилагал онова твое жиужицу. Пак си се правил на Джеки Чан. Погледни само, избил си му всичкия мозък! Изобщо не може да се разчита на теб, братле!
Малинин пристъпяше на място, загледан в проснатото тяло на доктор Склифасофски. Уголемяващата се локва около главата му подсказваше, че е прекалил със силата на удара.
— Извинявайте, вашброде, но много се изплаших за вас — обясни нервно унтерофицерът и разтърка китката си. — Кухничката е малка и човек просто няма как да замахне, за да нанесе хубав удар. Хванах го с едната ръка за пръстите, та да не би да изпусне ампулата, а пък с другата го цапардосах в точката „фу мин“, за да обездвижа мускулите му. А пък когато той омекна, го цапардосах с всичка сила по главата, но този път по нашенски, а не по японски. Не очаквах, че дядката ще се окаже толкова кекав. Нищо де, скоро ще се съвземе.
Калашников се пипна по врата, върху който лека-полека избледняваше малката синина, причинена от върха на притиснатата ампула. От потта мястото го смъдеше.
— Вече си мислех, че работата ми е спукана. Чакам, а ти все не идваш, направо се изтормозих да протакам, дрънкайки глупости с доктора. Съгласявах се с него, баламосвах го, правех се, че ми е страшно интересно, но в същото време направо ме обливаше студена пот при мисълта, че може да си объркал нещо.
— Нищо не съм объркал! — въстана моментално срещу началническия произвол Малинин. — Направих всичко както вие казахте! Стигнах дотук, като заобиколих парка с дърветата. Оставих колата на паркинга. Разбих заключената врата и влязох във входа. Качих се до долния етаж, показах документите си на собствениците на апартамента и оттам се покатерих на балкона на професорчето. Е, объркал ли съм нещо?
Калашников погледна още веднъж към доктора и се убеди, че няма смисъл да спори. Унтерофицерът си беше свършил работата добре и в крайна сметка, победителите не ги съдеха. Още повече че ако Малинин не беше дошъл навреме, той едва ли би могъл да изрази претенциите си към него.
— Прав си — махна с ръка Калашников. — Извинявай, просто нервите ми вече не издържат. Той ме държеше и всеки момент можеше да излее еликсира във врата ми, а пък теб никакъв те нямаше и не знаех къде си. Ами ако беше заседнал в някое задръстване? Тогава щях да хвръкна към другото измерение. Браво, Серьога, след като всичко това свърши, ще ти дам цял кашон водка. Трябва да сме благодарни на наивния професор, че се е мислел за най-умния. Между другото, това е проблем на много учени хора.
— Да се обадя ли в кантората, за да изпратят арестантската кола? — засуети се делово Малинин. — Завързал съм го толкова добре, че дори да е Рамбо, пак няма да може да помръдне от мястото си. Освен това намерихме всички ампули, тъй че вече няма страшно.
— Откъде знаеш колко са били ампулите? Да не си имал видение? Мензурката, която стискаше в ръката си, имаше синя лепенка. Останалите са с червени. Сталин в общи линии ми разказа какво означава това.