Малинин заприлича на няма скулптурна статуя, а изтерзаният му от любопитство вид направо го превърна в голям въпросителен знак.
— Човекът, който е въртял всичко това на Земята, сигурно е правил два варианта на еликсира — обясни веднага Алексей, като този път пропусна ефектната пауза. — При единия в процеса на приготвянето му се извършва лимешуаирец — древен арамейски обряд, чрез който се призовават душите на умрелите. Това му е било необходимо, за да може убитите от еликсира жертви да се прехвърлят от Ада в неговото жилище. Там в качеството на „радар“ е бил изграден специален олтар, който представлявал своеобразен магнит за тяхното привличане, а неговото създаване също било почерпано от рецептата в Книгата. Вече ти разказах накратко за нея. Капсулите с това вещество са червени. А сините са онези, върху които не се е извършвал никакъв обряд — тоест душата изчезва от Ада, но тъй като за нея не е обозначен никакъв път, тя става на прах и се разпръсква на милиарди молекули. Точно с такива ампули Андропов е убивал куриерите, след като вече са ставали излишни, с подобно нещо е бил ликвидиран и Менделеев, когото за съжаление никога повече няма да видим. С такава ампула трябваше да очистят и мен. По време на престъпленията си любезният Николай Василиевич ни подхвърляше малки знаци като следите от гумите на велосипеда, за да се сетя кой е убиецът едва към края на всички тези събития. Ако беше следвал пътя си и не се бе отклонявал значително от предварително набелязания курс, аз щях да се озова право в обятията му. Общо взето, стана точно така. Питаш дали да се обадиш в кантората ли? Обади се, разбира се, нека да дойдат.
Малинин започна послушно да натиска бутоните на мобифона. Калашников вече не гледаше към него, а изцяло се съсредоточи в по-нататъшното проучване на капсулата. В този момент унтерофицерът приключи разговора си и остави мобифона, а Алексей подбра четири ампули и като докосваше внимателно повърхността им, ги сложи в черна найлонова торбичка. Прехапал устни, той мислеше много напрегнато за нещо и въсеше вежди.
— Готово, вашброде — доложи Малииии и изтрака с токове. — Идват в пълен състав заедно с шефа. И не просто идват, а направо хвърчат. Всички са втрещени.
— И аз също — завъртя глава Калашников. — Но знаеш ли, ние няма да ги изчакаме. За съжаление ние също трябва да тръгнем, и то много спешно. Хайде, приготви се.
— Къде трябва да ходим? — стъписа се Малинин и застина с мобифона в ръка.
— На Земята — обясни спокойно Калашников. — И то веднага. Не се притеснявай, няма да се задържим дълго там, отиваме и се връщаме. Ще приготвиш ли някакъв багаж или можем да минем и така?
Осемдесет и пета глава
Извънредна емисия
21 часа и 55 минути
Телевизионният водещ от 101-ви канал Влад Кистев беше горе-долу в същото настроение, в което бе и красавицата Лилит след посещението на брат си. И може би дори в по-лошо, защото вече от един час седеше и си блъскаше главата какво интересно да съобщи в централната новинарска емисия, която започваше след пет минути.
Седмицата беше ужасна. Рейтингите падаха като есенни листа, а преситените хора се бяха самозабравили. Каквото и да им покажеха, дори ексклузивни снимки на Ева Браун без гащи, нищо не им харесваше. Коментарните предавания изобщо не се гледаха, специалните репортажи — също. И наистина, кого би могъл да изненадаш в Ада с документален филм за някой прочут човекоядец, при положение че през последните двайсет години той живееше в съседния апартамент?
И въпреки че на всяка планьорка настоятелно искаше от хората си нещо ексклузивно, нямаше съмнение, че в Града просто не може да се намери истинска сензация. Конкуренцията ги изпреварваше за всичко и как нямаше да го прави с техните хонорари… Например Хел NN можеха да проследяват пряко в ефира пристигането на VIP-души в Града като Слободан Милошевич (този репортаж беше направо блестящ) още от Адските порти, да направят токшоу дори от деветия кръг, да вземат интервюта от интересни личности, които още не бяха изтъркани от непрекъснато показване. Но той откъде можеше да вземе толкова злато? Счетоводството не одобряваше такива скъпоструващи проекти. Добре, че поне рекламата спасяваше положението, още повече че съгласно закона тя трябваше да заема не по-малко от половината ефирно време, а по възможност и повече. Но трябваше с нещо да привлечеш и вниманието на зрителя.