— Я ми кажи, ти не посичаше ли с шашка фрицовете като зелки в Перемишел? — вбеси се Калашников. — А пък сега се изплаши от някакъв си поп. Тръгвай бързо. Трябва да приключим, преди да се съмне. Аз влизам пръв, ти влизаш след мен, само че малко по-късно, за да не стане ясно, че сме двама, защото всичко наоколо се вижда много добре от къщата.
Малинин кимна и неохотно се изправи.
Те стигнаха крадешком до къщата на отец Андрей, като от време на време светваха с джобното фенерче, защото слънцето се скри зад облаците и притъмня. Калашников се раздели с Малинин, стисвайки ръката му за сбогом, събу обувките си и се промъкна безшумно до прозореца от лявата страна на къщата. За изненада на Алексей той беше отворен. Калашников пое дълбоко хладния въздух и долови остра гъделичкаща миризма в него.
Това беше миризмата на разлят бензин.
Осемдесет и девета глава
Финал
7 часа и 17 минути
Отец Алексей забеляза случайно самотните силуети още докато слизаха от хълма. Не започна да размишлява кои са те и защо идват при него или пък просто се канят да минат покрай къщата му, а веднага хукна към стаята да вземе автомата си. Когато се върна до отворения прозорец и погледна навън през инфрачервения прицел на калашника, вече не откри никого.
Кой ли можеше да е това? Може би Хензел? Или изчезналият лейтенант? Стиснал насоченото оръжие в дясната си ръка, той отвори вратата. По рохката пръст близо до прозореца се виждаха ясни следи от боси крака. Явно някой беше влязъл в къщата му. Какво пък, добре, че все още беше ранно утро. И който и да бе този човек — крадец или ченге, той нямаше да се измъкне жив. Имаше достатъчно патрони да избие цял батальон, а освен това в кабинета си държеше и един пистолет. Но кой ли му бе дошъл на гости?
Дръпването на затвора на автомата прозвуча стряскащо силно в тишината.
Стиснал ножа в ръка, Калашников изтича на пръсти по стълбището и по чудо не удари главата си в абажура, който висеше много ниско. Носът и очите му силно го смъдяха и той едва се сдържа да не кихне. Навсякъде миришеше на бензин, пък и тубите бяха наредени покрай стената. По всичко личеше, че след един-два часа светият отец се канеше да запали жилището си и да замине за някой далечен край. И затова двамата с Малинин трябваше да внимават много да не се опекат в тази фурна. Но на този етап все още нищо не гореше. А това означаваше, че отчето беше някъде наблизо до къщата и може би пренасяше пленниците в багажника.
Така, а това какво е? Приличаше на дръжка на врата. Той я натисна лекичко и вратата се отвори. Въпреки че вече се бе съмнало, вътре беше тъмно като в рог. Заради тежките зелени завеси цареше пълен мрак.
Очите му трудно свикнаха с тъмнината и той различи в мрака очертанията на едно бюро и на един шкаф. Нямаше да е зле да драсне клечка кибрит, но не биваше да рискува с бензина, защото всичко щеше да се взриви отведнъж и да настане страшна веселба. Той напипа някакъв квадратен предмет на бюрото и го дръпна към себе си. Аха, беше точно това, за което си мислеше… Ето я и Книгата. Явно отчето често я препрочиташе.
Алексей прерови чекмеджетата на бюрото. Не, бяха празни… Трябваше да продължи нататък, защото собственикът може би вече се бе върнал и бе открил, че в дома му има неканени гости. Но той не забеляза малкия пистолет, който бе оставен малко встрани от Книгата зад преспапието.
Стиснал автомата в бойна готовност, отец Андрей надникна в стаята и веднага долови чуждата миризма. Явно някой току-що беше влизал тук. Валтерът! Майко мила, тази гадина беше взела валтера му! Той се втурна към масата и с облекчение напипа сребристата дръжка на пистолета, но в същия миг уплахата го хвърли в пълен шок. Рискувайки живота си, включи фенерчето, закрепено на цевта на автомата. „Боже мой… Точно така, Книгата беше изчезнала. Ах, ти, гадино мръсна, копеле такова… Край… Няма къде да се скриеш, свършено е с теб!“’Той се върна до стълбището и започна да слиза бавно, взирайки се изплашено в мрака.
След като претърси къщата, Калашников разбра, че вътре няма никого. Влезе във всички стаи, с изключение на една, но вратата й не се отваряше, а той не искаше да я разбива. Отиде на първия етаж и излезе обратно през прозореца в градината. Така, а каква беше тази барака срещу къщата?
Алексей пъхна Книгата под ризата си, преодоля разстоянието с няколко скока и надникна вътре. Я виж ти, и тук миришеше на бензин. Толкова се надиша на тази миризма, че скоро щеше да започне да халюцинира. Оставаше му само да се надява, че ще му се привиди голата княгиня Чихиквишвили да танцува на пилон. Обкованата с желязо врата не беше затворена. По всичко личеше, че под бараката имаше зимник, в който селяните обикновено държаха зеленчуци… Майко мила, трябваше час по-скоро да се справи с това?