Шефът се изви като акробат, дъхна на лявото си задно копито и сложи миризлив сив отпечатък върху пергамента до благоуханния печат във вид на криле, след което отново дъхна, но този път на хартията и го направи по-скоро по навик, отколкото от необходимост.
— Ето, мисля, че това е всичко. Вече ти обясних как да стигнеш дотам. Отдавна е време да се отървем от тези пергаментови формалности и да въведем електронен пропуск, но последният път, когато ходиха при Тринайсетия, беше много отдавна. Оттогава не сме разработвали нова система. За сметка на това чух, че в момента ангелите тестват специален канал за прекарване на посетители.
Калашников не обръщаше внимание на думите на боса си. Без да вярва на това, което се случваше, той грабна разрешението от бюрото и тръгна към изхода. Вече завърташе златната дръжка с форма на козя глава, когато шефът го спря:
— Без малко да забравя. — Почука той с пръст по челото си. — Ако имаш възможност, попитай го защо е поискал толкова малко? Какво е искал да си купи с тези нещастни трийсет денара? Да не би да не е имал от кого да вземе назаем толкова дребна сума до заплата?
— Непременно ще го попитам — поклони се Калашников. — Ако щете ми вярвайте, но и на мен ми е интересно.
Той излезе в приемната, машинално се усмихна на Мария-Антоанета, която продължаваше да му се цупи и, олюлявайки се, тръгна към асансьора, френската кралица го изпроводи със странен поглед, тъй като реши, че Калашников се е скарал с началството и затова пристъпя по този начин. Всъщност само след секунда тя забрави мислите си за нахалния, но симпатичен руски шевалие и се зае да разглежда поредния си счупен нокът, обзета от тревоги по този кошмарен повод.
Когато стигна до нужния етаж в средата на сградата, Алексей тръгна към кабинета от бронирано стъкло, до който стояха офицерите от специалните части, облечени в черни униформи. Те препречваха пътя към стоманената врата, която не би могла да пробие дори и танкова дивизия. Идентифицираха Калашников, като му предложиха да допре око до специалното, устройство (очевидно данните за ирисите и зениците му бяха вкарани там предварително), след което натъпканата с електроника врата започна бавно да се отваря, а якият негър с униформа на началник на охраната го покани с жест да влезе вътре и го последва.
В помещението имаше само странен черен кръг, в който Калашников се вторачи, показвайки, че изобщо не разбира какво му се случва. Невъзмутимият негър изчака вратата да се затвори и запретна ръкав. На ръката му, окачен на стоманена гривна, висеше ключ с формата на круша. Началникът на охраната пъхна „крушата“ в таблото на стената, набра кода и замря в очакване.
Минутите течаха бавно. Измина повече от час, но нищо не се случи и Калашников реши, че в Небесната канцелария по някакви причини са размислили. В същия миг по черния кръг заискриха светли тънки линийки. Явно от другата страна също бяха набрали специалния код. Негърът се отдръпна от стената и тъй като през цялото време, откакто бяха заедно, не бе изрекъл нито дума, отново покани с жест Калашников да застане в кръга. Той се подчини.
Щом краката му докоснаха центъра на кръга, в главата му избухна непоносимо ярка светлина, а тялото му се разтресе. Калашников усещаше пробождания по цялата си кожа, сякаш го бяха хвърлили в казан с таралежи. Пред очите му притъмня и той падна на една страна, а в устата му се появи неприятен солен вкус, сякаш в нея се бе спукал абсцес.
Докато лежеше на пода и кашляше, плюейки кръв, той с изненада установи, че кръгът кой знае защо беше станал бял, а негърът вече го нямаше. Дори нещо повече — той се намираше в друга стая и към него се приближаваше висок мъж с бели дрехи и с меч на кръста. Зад гърба на човека се виждаше нещо пухкаво и когато той го доближи, Алексей видя, че това са криле.
— Това беше телепортиране — обясни на чист руски език архангелът и му помогна да се изправи. — Едва завчера го въведохме, изпробваме го, системата е съвсем нова.
— Интересно — каза Алексей, плюейки съсиреци кръв. — Ами, ако системата не беше сработила и ме бе запратила неизвестно къде или пък просто ме беше накъсала на парчета?
— О, това наистина щеше да е голям удар за вас — разстрои се искрено архангелът и зашумоля с криле. — В такъв случай щеше да се наложи спешно да монтираме нова система.