— Бива си го… А пък мъжът, значи, лети от балкона и… ха-ха-ха! — тресеше се той.
Гостът се озърна внимателно наоколо.
— Всичко хубаво — плахо изрече той. — Не зная дали ще се видим отново.
И закрачи бързо към изхода, заобикаляйки хората с раирани дрехи, които бързаха за нови порции пюре от ряпа. На вратата спря за част от секундата, хвърли светкавичен поглед към дебелака, сякаш го преценяваше, и излезе.
Плешивият се върна на масата, стиснал пластмасови чаши в двете си ръце. И се вторачи с недоумение в колегата си, който се гърчеше от смях.
— Какво ти става?
— Чакай малко — махна с ръка здравенякът и отново се разкикоти. — Току-що ми разказаха един страхотен виц… Ей сега ще ти го разкажа и направо ще паднеш, гарантирам ти. Хайде де, сядай. А! Донесъл си кисел. Прекрасно, ще допия моя и…
Той грабна чашата, на чието дъно имаше мътна лепкава течност, отвори широко устата си с гнили зъби и го гаврътна наведнъж.
Столовата се разтресе от див нечовешки крясък, който повече приличаше на вой, и таблите изпопадаха от ръцете на посетителите. Крещеше плешивият мъж, вторачен в събеседника си, който почти моментално се превърна в черна искряща пепел.
Петдесета глава
Рестото
малко по-рано, 3 часа и 54 минути
— Не, благодаря — каза спокойно Калашников. — В този момент изобщо не ми се пие кафе. И какво казахте? Чух само палач, блудница и…
— И дракон — продължи спокойно Юда. — След тях ще последват мъртвец и вещица. А когато броят им достигне нужната цифра, ще се случи онова, което чакам толкова дълго.
Алексей много мразеше хора, които говорят със загадки и намеци. И вече се досещаше, че ще трябва буквално да измъква с ченгели подробностите от устата на Тринайсетия. Юда видимо се наслаждаваше на моментната си власт.
— Мъртвец и вещица ли? Това ли пише в онази Книга? — прекъсна го той. — В крайна сметка можете ли да ми кажете каква е тази Книга? И изобщо кой е нейният автор?
Юда го погледна с царствена насмешка.
— Това е прочутото Евангелие от Юда… — изрече бавно Калашников, осмисляйки мъчително случващото се. — Онова Евангелие, чийто текст така и не е намерен, защото го крият много старателно… Това ли е Книгата, която описва сегашните събития в Ада?
— Точно така — отвърна Тринайсетият, разглеждайки поддържаните си нокти. — Нали разбирате, по онова време всеки апостол си пишеше свое Евангелие. Аз имах само един екземпляр и през онази нощ го скрих на много сигурно място, така че то просто нямаше как да бъде намерено. Преди няколко дни видях по телевизията, че уж някакви отделни страници от моята книга са се появили в Ню Йорк. Това са глупости, евтина фалшификация. Бяха ги открили и в Египет, само че аз никога в живота си не съм бил в Египет. Книгата е сложена в специален разтвор, който никога няма да й позволи да изгние. Имам едно предположение — че някой в Града я е прочел и е решил да изпълни ПРОРОЧЕСТВОТО. Само мога да се досещам по какъв начин е попаднала в ръцете му. Но той очевидно я е намерил.
— А какво е ПРОРОЧЕСТВОТО? — попита Алексей невинно като питомник на забавачка.
— Няма значение — отсече Юда. — Наистина е прекрасно, че ми съобщихте тази новина. Сега дълго време ще бъда в добро настроение. Но не мога да ви помогна с нищо друго.
Калашников се ядоса, защото не беше в състояние да въздейства на този човек нито със заплахи, нито с натиск. В полицейския участък на Земята беше много по-лесно да се работи. Той минаваше за виртуоз на интелектуалните разпити и измъкваше информацията от арестантите зрънце по зрънце. Но в този случай събеседникът му го превъзхождаше по ум.
— Не бива да се държите така. Ако се съгласите да ни сътрудничите, ще се опитам да променя условията ви на живот. — В отчаянието си той започна да дрънка пълни глупости. — Наистина ли не ви е омръзнало тук?
— О, да, разбира се! — изхили се подигравателно Тринайсетият. — Едно редово ченге от Ведомството без проблеми може да промени режима, при който живея и който е установен с личното споразумение между шефа и Гласа. И с какво ще ми помогнете вие… момче? Може би ще ми дадете още една допълнителна стая? Или пък ще подхванем игра в стила на Кларис и доктор Лектър — ще ми издействате да мога да рисувам в килията или нещо такова? Няма с какво да ме заинтригувате. Ще ви кажа честно, че съм лично заинтересован убийствата в Града да продължат. Но можете да се успокоите, защото няма да чакате дълго.