Жената умишлено избягваше мъжете, на които по време на земното си битие беше сипвала отрова във виното, защото преди години тези мръсници идваха на работното й място да й вдигат скандали и дори се налагаше да вика полиция. Родният й брат пък изобщо не искаше да я вижда, тъй като беше сигурен, че се е озовал в Града само заради нея. Виж го ти него, колко почтен е станал! Само че когато скъпото й братле се промъкваше в спалнята й в двореца и двамата се сливаха върху индийските копринени чаршафи под покрова на нощта, и през ум не му минаваше да се оплаква от нея.
Разбира се, че по време на заседанието си Главният съд й припомни всички тези грехове — и сексът с братята й, и отровените мъже, и „магьосническата отвара“, която приготвяше редовно. Ама че глупости! Какво разбираха те от магьосническа отвара? Това си беше една най-обикновена любовна напитка, приготвена по рецептата на любвеобилната й прабаба Беренис. Старата рецепта не я подведе и двамата властелини хлътнаха до уши по нея. Но на третия кой знае защо не му подейства, та затова й се наложи да отиде в Града… Какво ли бе пропуснала да сложи? Може би беше спестила семената от лотос или бе сипала по-малко прах от печен прилеп? Последната версия, на която се спря, гласеше, че Третият вече е бил упоен от друга красавица с по-силна магьосническа отвара, която го е привързала завинаги към съперницата й.
Дните и нощите във вмирисаната на евтин сапун перачница се бяха слели в години и столетия, а тя продължаваше все така да изстисква чуждото бельо и нищо не се променяше, само разширените вени на краката й непрекъснато се уголемяваха. Наложи й се да плати доста сериозна цена за две десетилетия власт, забранени наслади и дворцови интриги! Но най-интересното бе, че дори и да знаеше предварително как щеше да свърши всичко това, пак щеше да тръгне по същия път. Защото за една разтърсваща любовна нощ беше готова да пере чорапи дори двеста години подред.
Мокрото бельо пльосна тежко в кошницата. Тя пъхна ръка през плетената дръжка и се напъна, за да вдигне близо петдесеткилограмовия си товар. Много се забави тази нощ. Колегите й си бяха отишли, а заради икономиите в коридора, който водеше към сушилнята, бяха изгасили почти всички факли, тъй като се съмваше. Краката й се плъзгаха по влажните камъни на пода. Перачницата се намираше в мазето. От царствената й походка, от която навремето мъжете полудяваха от страст, нямаше и следа. Сега се движеше като затлъстяла патица.
Жената отдавна вече бе престанала да се грижи за себе си, макар че през първите триста години в Града все още слагаше руж на бузите си и гримираше миглите си с контрабандна антиохийска къна, но кожата й, която пазеше следите от земната отрова, беше посивяла и се лющеше. Жената замъкна кошницата до вратата с надпис „Сушилня“, но я изпусна и тя се търкулна.
Жената започна да рови из джобовете си, за да намери ключа. Най-сетне го откри. Но едва успя да докосне с него ключалката, когато вратата се открехна със скърцане. Явно не беше заключена. Колкото и да повтаряше на колежките си, повечето от които бяха танцьорки от взривения преди една година курорт Шарм-ал-Шейх: „Момичета, заключвайте вратата, когато излизате“, на тях им беше все тая. Навремето всички около нея хукваха да угодят дори и на най-малкия й каприз, но сега не можеше да ги накара да извършат дори и най-елементарните неща.
Перачката бутна вратата и влезе в помещението, присвивайки машинално очи. Опипа грапавата стена, но не успя да открие ключа за осветлението. Сетне направи крачка напред, взирайки се в мрака. В ъгъла пред нея нещо се белееше. „Момичетата са забравили нечия престилка на закачалката“ — помисли си тя, успокои се, напипа ниската поставка и сложи кошницата върху нея.
Жената се извърна и отново прокара ръка по стената, за да намери ключа за осветлението. Ако знаеше, че ще стане така, щеше да вземе поне кибрит, защото мракът наоколо беше толкова непрогледен, че направо можеха да ти избодат очите.