Выбрать главу

— Добре ли си прекара?

— Аспен — прошепнах аз, озъртайки се наоколо. — Не се сърди. Участвам в Избора и това се очаква от мен.

— И какъв шанс имам аз, Мер? Как да се съревновавам за теб, когато общуваш само с конкурента ми?

Имаше право, но какво можех да направя по въпроса?

— Моля те, не ми се ядосвай, Аспен. И аз се мъча да намеря изход от ситуацията.

— Не, Мер — продължи той с по-кротък тон. — Не ти се ядосвам. Просто ми липсваш. — Не посмя да произнесе думите на глас, но ги оформи с устните си: „Обичам те“.

Успя да ме трогне.

— Знам — отговорих и опрях длан в гърдите му, позволявайки си за момент да забравя що за неприятности можехме да си навлечем. — Но това не променя местоположението ни, нито факта, че сега съм част от Елита. Нужно ми е време, Аспен.

Той се пресегна да хване ръката ми и кимна.

— Ще ти дам време. Просто… опитай се и ти да намериш време за мен.

Не ми се искаше да споменавам колко трудно щеше да е, затова само му се усмихнах леко и извадих бавно ръката си от неговата.

— Трябва да се прибирам.

Той не ме изпускаше от поглед, докато влизах в стаята и затварях вратата помежду ни.

Време. Напоследък имах нужда от повече. Надявах се, че ако получа достатъчно, нещата сами ще се наредят.

Втора глава

— Не, не — отговори със смях кралица Амбърли. — Имах само три шаферки, въпреки че майката на Кларксън настояваше да имам повече. Аз исках да ме придружават само сестрите ми и най-добрата ми приятелка, с която, в интерес на истината, се бяхме запознали по време на Избора.

Надникнах към мястото на Марли и ми стана приятно, като видях, че и тя гледа към мен. Преди да се нанеса в двореца, бях живяла с мисълта, че в условията на състезание с толкова високи залози беше нелогично да очаквам приятелско отношение. Марли ме бе прегърнала още при първата ни среща и оттогава бяхме неразделни. С изключение на едно-единствено невинно пререкание, други не бяха възниквали помежду ни.

Преди няколко седмици Марли ми бе признала, че нямала особено желание да бъде с Максън. Като я бях пришпорила да обясни защо, тя се беше отдръпнала от мен. Не ми се сърдеше, знаех го със сигурност, но дните, преди да ми проговори, ми се бяха сторили безумно самотни.

— Аз искам седем шаферки — обяви Крис. — Така де, ако Максън избере мен и вдигнем голяма сватба.

— Е, аз пък няма да имам шаферки — изтъкна Селест в противовес. — Само ще отвличат вниманието. А тъй като събитието ще се излъчва по телевизията, държа всички погледи да са върху мен.

Побеснях от яд. Толкова рядко ни се случваше да си поговорим с кралица Амбърли, а Селест съсипваше всичко с безочливото си поведение.

— Аз бих искала да внеса част от културните традиции на страната ми в сватбената церемония — обади се скромно Елиз. — Момичетата от Нова Азия се омъжват в червено, а младоженецът носи дарове за приятелите на булката като символ на признателност, задето му я отстъпват.

— Задължително ме имай предвид за сватбеното ти тържество — изписука Крис. — Обожавам подаръци!

— И мен! — викна Марли.

— Лейди Америка, доста сте мълчалива днес — отбеляза кралица Амбърли. — Каква бихте желали да е вашата сватба?

Изчервих се, понеже изобщо нямах подготвен отговор.

Единствената сватба, за която някога си бях фантазирала, щеше да се състои в Каролина, в някой от офисите на Окръжна администрация, и то след умопомрачително количество бумащина.

— Ами, знам само, че искам баща ми да ме съпроводи до олтара. Сещате се, да ме предаде на младоженеца. Само на това държа. — Срамно, или не, ала други изисквания нямах.

— Това всички го правят — посочи Селест. — Какво му е оригиналното?

При други обстоятелства вероятно щях да настръхна след такъв обиден коментар, но тогава само свих рамене.

— Просто искам на този специален ден да видя, че татко наистина одобрява избора ми.

— Звучи хубаво — вметна Натали и отпи глътка чай, зареяла поглед през прозореца.

Кралица Амбърли се позасмя.

— Надявам се да го одобри. Който и да е избраникът — додаде бързо, осъзнавайки, че думите й прозвучаха като препратка към Максън.

Запитах се дали наистина не й минаваше през ума, дали синът й не й беше казал за нас.

Малко след това сватбената тема се изчерпа и кралицата отиде да работи в стаята си. Селест се паркира пред големия телевизор, вграден в стената, а останалите подхванаха игра на карти.