Натали Лука и Елиз Уискс, макар и Четворки, са неизменен образец на изтънчеността при публичните си появи, особено лейди Елиз, която има поведение на истинска дама. Налага се да поясним, че думите на краля се отнасяха за Америка Сингър, единствената Петица, задържала се в Избора. Госпожица Сингър постига среден успех в съревнованието. Има определен чар, но не можем да кажем, че притежава качествата, които народът на Илеа търси у бъдещата си принцеса. В някои случаи блясва с развлекателни изказвания по време на осведомителния бюлетин, но нацията ни се нуждае от нов водач, не от комедиант.
Според скорошни, още по-обезпокоителни сведения, госпожица Сингър опитала да освободи госпожица Теймс по време на публичното й наказание, което, по мое скромно мнение, я прави съучастник във вероломството, което госпожица Теймс извърши, изневерявайки на принца ни.
Предвид тези новини (и освобождаването на челната позиция от госпожица Теймс), остава един въпрос: Кое момиче заслужава да е новата принцеса?
Проведената сред читателите ни анкета потвърди първоначалните очаквания на редакцията ни.
Поздравяваме госпожица Селест Нюсъм и госпожица Крис Амбърс за близкото им първо и второ място в анкетната класация. Елиз Уискс заема третото място, плътно следвана от Натали Лука. Със значително по-малобройни гласове на пета и последна позиция се нарежда (напълно очаквано) Америка Сингър.
Смятам, че изразявам гласа на цяла Илеа, приканвайки принц Максън да не избързва с решението си и да ни даде една достойна принцеса. Бедствието ни се размина на косъм, благодарение на това, че госпожица Теймс прояви истинската си същност, преди да бъде коронясана. Принц Максън, призоваваме Ви да се уверите, че дамата, спечелила сърцето Ви, заслужава короната. Искаме да спечели и нашите сърца!“
Тринайсета глава
Избягах от салона. Естествено, че Селест не ми правеше услуга. Слагаше ме на мястото ми. Защо изобщо си правех труда? Кралят очакваше да се проваля, народът не ме искаше, а и аз самата знаех, че не съм родена за принцеса.
Изтърчах нагоре по стълбите с тихи стъпки, мъчейки се да не привличам внимание. Нямах ни най-малка представа кой беше неназованият източник на списанието.
— Госпожице — каза Ан, като влязох в стаята си. — Мислех, че ще останете в салона до обяд.
— Бихте ли ме оставили сама, ако обичате?
— Моля?
Изпуфтях, стараейки се да не загубя търпение.
— Имам нужда да остана сама. Моля ви.
Без да кажат и дума, прислужничките ми направиха реверанс и напуснаха стаята. Отидох при пианото. Възнамерявах да се разсея с музика и да прогоня мрачните мисли от главата си. Изсвирих няколко от композициите, които знаех наизуст, но пък така не влагах никакво усилие. Трябваше да се съсредоточа изцяло.
Станах, вдигнах капака на пейката и се заех да си търся нещо по-сложно. Разрових се из партитурите, докато, не щеш ли, изпод тях надникна крайчецът на някаква книга. Дневникът на Грегъри Илеа! Напълно бях забравила, че си стоеше скътан тук. Това вече несъмнено щеше да ме разсее. Легнах с книгата и я разгърнах, захласната във вехтите страници, прехвърчащи през пръстите ми.
Дневникът се отвори на страницата за Хелоуин, вероятно защото твърдата хартия на снимката служеше като лента за отбелязване, зачетох отново текста към нея.
„Тази година децата отпразнуваха Хелоуин с голямо тържество. Разбирам, че това е бягството им от горчивата реалност, но в моите очи е лекомислие. Семейството ни е едно от малкото, разполагащи с достатъчно средства за веселби, но тази детинщина ми се струва чисто прахосничество.“
Вгледах се в познатата фотография, съсредоточавайки вниманието си върху момичето. На колко ли години беше на снимката? Каква ли роля бе играла в двореца? Дали й беше харесвало да е дъщеря на Грегъри Илеа? С каква ли популярност се бе ползвала заради това си положение?
Обърнах страницата и установих, че от другата й страна не започваше нов текст, а продължаваше този за Хелоуин.
„Явно съм се заблуждавал, че след китайската инвазия ще прозрем колко грешен е бил старият ни начин на живот. За мен поне е очевидно, особено напоследък, колко лениви сме станали. Нищо чудно, че китайските сили проникнаха през границите ни така лесно, и нищо чудно, че ни отне толкова време да отвърнем на удара. Изоставил ни е онзи силен дух, тласкал човечеството напред отвъд океани, отвъд смъртоносни зими и разрухата на граждански войни. Станали сме лениви. И докато ние бездействахме, Китай пое контрола.