През изминалите няколко месеца у мен започна да се заражда желанието да вложа не само парични средства във военните действия. Искам да водя войската ни. Пълен съм с идеи и смятам, че безкрайно щедрите ми дарения са ми спечелили правото на глас. Нужна ни е промяна. Чудя се дали не съм единственият човек, способен да я донесе.“
Побиха ме тръпки. Максън безспорно имаше много общо с предшественика си. Грегъри ми се струваше проникновена личност. Стремял се беше да изправи опропастената ни страна на крака. Чудно ми стана какво ли щеше да каже за монархията ни, ако още беше жив.
Когато същата нощ Аспен открехна внимателно вратата на стаята ми, изгарях от желание да му споделя за прочетеното. Но си спомних, че дори споменавайки пред татко за дневника, вече бях нарушила обещанието си.
— Как се чувстваш? — поинтересува се той, коленичейки до леглото ми.
— Да кажем… добре. Днес Селест ми показа една статия. — Поклатих печално глава. — Обаче не съм сигурна, че ми се говори по въпроса. Дошло ми е до гуша от нея.
— След като изгони Марли, предполагам, че известно време няма да отпраща други момичета, или?
Вдигнах рамене. Знаех, че народът очакваше с нетърпение нечия дисквалификация, а случката с Марли беше по-драматична дори от най-смелите им представи.
— Ей — каза той, позволявайки си да ме докосне, което беше рисковано, предвид широко отворената врата. — Всичко ще се нареди.
— Знам. Но просто ми липсва. И съм много объркана.
— Объркана? Заради какво?
— Какво ли не. Ролята ми в двореца, коя съм. Уж знаех… дори не се сещам как да го обясня. — Май напоследък това ми се случваше все по-често. Всяка мисъл, прелитаща през съзнанието ми, беше безформена. Нищо не се връзваше.
— Знаеш коя си, Мер. Не се поддавай на опитите им да те променят. — Гласът му звучеше толкова искрено, че за момент наистина почувствах сигурност. Не защото имах отговори, а защото имах Аспен. Знаех, че забравех ли някога коя съм, той щеше да ми припомни.
— Аспен, може ли да ти задам един въпрос? — Той кимна. — Сигурно ще ти прозвучи малко странно, но ако кажем, че за да стана принцеса, не се налагаше да се омъжвам за някого, че беше просто работна позиция, на която ме назначаваха, би ли ми възложил някакви надежди?
Зелените му очи се разшириха за момент, сякаш се мъчеха да обхванат огромното значение на въпроса ми. Пролича си, че обмисли тази възможност, което му правеше чест.
— Съжалявам, Мер, но не бих. Нямаш тяхната вродена пресметливост. — Лицето му придоби извинително изражение, не че му се сърдех, задето не вярваше, че ще се справя. Но аргументът му ме поучуди.
— Пресметливост ли? В какъв смисъл?
— Обикалям навсякъде, Мер — въздъхна той. — До ушите ми стигат доста неща. На юг, по местата с много граждани от ниските касти, се вихри голяма суматоха. По-старите стражи разправят, че онези хора така и не възприели възгледите на Грегъри Илеа и по земите им от дълго време бушували размирици. Носят се слухове, че отчасти това била причината кралят да избере Амбърли за кралица. Била южнячка и бракът им облекчил напрежението за известно време. За кратко, както изглежда.
Отново ми се прииска да му споделя за дневника, но се въздържах.
— Това не обяснява избора ти на думата „пресметливост“?
Той се подвоуми.
— Онзи ден, преди тържеството за Хелоуин, ме извикаха в един от кабинетите. Споменаха нещо за симпатизанти на бунтовническата кауза от Юга. Наредиха ми да отнеса едни писма до пощенското крило на двореца. Писмата бяха над триста, Америка. Триста семейства се озоваваха с една каста по-надолу, понеже не бяха докладвали разни случки или бяха помогнали на лица, считани за заплаха от кралския двор.
Поех дълбоко дъх.
— Знам. Можеш ли да си го представиш? Случва ти се подобно нещо, а досега си изкарвала хляба си само със свирене на пиано. Внезапно се оказва, че трябва да се занимаваш с канцеларски труд и да се научиш как да си намираш работа. Замисълът е ясен.
Аз кимнах разбиращо.
— Смяташ ли, че… Дали Максън знае?
— Смятам, че няма начин да не знае. Все пак не след дълго страната ще е в негови ръце.
Дълбоко в себе си отказвах да повярвам, че умишлено бе допуснал подобно нещо, но ми се струваше логично да е осведомен. От него се очакваше да даде съгласието си.