— Заповядайте в салона на първия етаж един час преди бюлетина. Не се безпокойте, ако не знаете къде е. Вратите ще са отворени и ще звучи музика. Ще ни чуете, преди да ни видите — пошегува се кралят.
Другите момичета се изкискаха любезно.
Скоро след това всички се отправихме към Дамския салон. Аз тръгнах с въздишка. Колкото и просторна да беше стаята, често пораждаше у мен клаустрофобия. Обикновено по време на престоя си там гледах да общувам с околните или да чета. Днес възнамерявах да последвам примера на Селест — да се паркирам пред телевизора и да изпадна в транс.
Само дето на думи беше по-лесно, отколкото на практика. Момичетата се оказаха в крайно разговорливо настроение.
— Чудя се какво ли ще ни пита кралят — зачеса езика си Крис.
— Просто ще трябва да си припомним всичко, на което Силвия ни е учила в часовете по обноски — посочи Елиз.
— Дано прислужничките да са ми подготвили хубава рокля за утре вечер. Разправиите преди хелоуинското парти ми бяха достатъчни. Толкова са вятърничави понякога. — Селест звучеше ядосано.
— Ех, как ми се иска кралят да си пусне брада — пророни замечтано Натали. Като надникнах през рамо, я видях да гали въображаема брада по собствената си долна челюст. — Сигурна съм, че много ще му отива.
— Да, мога да си го представя — каза вежливо Крис, преди да смени темата.
Поклатих глава и опитах да се съсредоточа върху нелепото предаване, което вървеше по телевизията, но колкото и усилия да полагах, не съумявах да заглуша думите на останалите момичета.
Докато дойде време за обяд, вече бях кълбо от нерви. За какво му беше да говори точно с мен — участничката от най-ниска каста? Какво щеше да обсъжда с момичето, от което очакваше да се провали?
Крал Кларксън беше прав. Музиката от пианото достигна слуха ми дълго преди да открия салона. Пианистът беше добър. Със сигурност по-добър от мен самата.
Поспрях колебливо пред вратите. Взех решение да не бързам с приказките, хубаво да обмислям думите си. Усетих как у мен напираше желанието да му докажа колко бе грешал. И на него, и на онзи репортер. Дори да загубех надпреварата, не исках да се завърна вкъщи като пораженец. Фактът, че това внезапно бе придобило важност за мен, ме изненадваше.
Прекрачих прага и очите ми веднага попаднаха на Максън, който си приказваше с Гаврил Фадей в дъното на салона. Забелязах, че вместо чай Гаврил пийваше вино, както и че тутакси загуби вниманието на Максън. Очите на принца ме обходиха от глава до пети, а после, колкото и странно да звучи, устните му оформиха думичката „еха“.
Аз извърнах глава с пламнали бузи и влязох навътре. Позволих си да му хвърля още един кратък поглед и видях, че ме наблюдава как вървя из салона. Трудно ми беше да разсъждавам логично, когато ме гледаше по този начин.
Крал Кларксън разговаряше с Натали в единия ъгъл на залата, а в отсрещния си приказваха кралица Амбърли и Селест. Елиз пиеше чай, а Крис се разхождаше из помещението. Видях я да минава покрай Максън и Гаврил, удостоявайки водещия на бюлетина със сърдечна усмивка. Каза нещо, което разсмя и двамата мъже, а после продължи по пътя си, надзъртайки през рамо към Максън.
Най-накрая стигна и до мен.
— Закъсняваш — нахока ме на шега.
— Бях леко притеснена.
— О, няма от какво да се безпокоиш. Даже беше забавно.
— Редът ти е минал? — Щом кралят вече беше разговарял с две от момичетата, значи, разполагах с по-малко време да събера смелост, отколкото бях очаквала.
— Да. Ела да поседнем. Можем да изпием по чай, докато чакаш да ти дойде редът.
Крис ме издърпа към близката маса, една от прислужничките незабавно се спусна към нас и ни сервира чай, мляко и захар.
— Какви въпроси ти зададе? — попитах я аз.
— Всъщност проведохме съвсем свободен разговор. Не мисля, че целта му е да се докопа до някаква информация, а по-скоро да опознае характерите ни. Успях да го разсмея, представяш ли си! — възкликна тя. — Мина прекрасно. А ти имаш вродено чувство за хумор, така че, ако просто се държиш естествено, ще му направиш добро впечатление.
Аз кимнах и взех чая си. Ако съдех по думите и, нямаше нищо страшно. Може би кралят имаше няколко лица. Имаше ли работа със заплахи към държавата, трябваше да проявява решителност и хладнокръвие. Трябваше да действа навременно и целеустремено. А сега просто пийваше чай с групичка момичета. Нямаше нужда да ни показва онова си лице.