Кралицата беше оставила Селест и сега говореше тихо на Натали. По лицето на момичето се разстилаше изражение на обожание. Имаше момент, в който отнесеният й характер ми беше действал изнервящо, ала напоследък намирах безобидното й поведение за глътка свеж въздух.
Отпих още една глътка чай. Крал Кларксън заговори Селест, а тя му отвърна със съблазнителна усмивка. Гледката ме потресе донякъде. Нямаше ли граници това момиче?
Крис се приведе към мен и докосна роклята ми.
— Платът е чудесен. И много пасва на косата ти. Приличаш на залез.
— Благодаря ти — премигнах насреща и аз. Колието й отразяваше светлината и сребърната експлозия на шията й ме заслепи за момент. — Прислужничките ми са изключително талантливи.
— Няма спор. Харесвам си моите, но ако стана принцеса, ще открадна твоите!
Тя се разсмя, макар че не бях сигурна дали се шегуваше, или не. При всички случаи мисълта прислужничките ми да шият нейните дрехи не ми допадаше. Въпреки това се усмихнах насила.
— Какво ви се видя толкова смешно? — доближи ни Максън.
— Момичешки работи — отвърна кокетно Крис. Беше се развихрила тази вечер. — Опитвам се да успокоя Америка. Притеснява се да говори с баща ви.
Хиляди благодарности, Крис.
— Нямате никакъв повод за притеснение. Дръжте се естествено. Изглеждате ослепително. — Максън ми се усмихна непринудено. Очевидно се опитваше да възстанови контактите ни.
— И аз това й казах! — възкликна Крис. Размениха си бързи погледи, сякаш бяха играли в тандем. Което ми се стори странно.
— Е, оставям ви да си говорите за момичешки работи. До скоро. — Максън ни направи по един отривист поклон и се запъти към майка си.
Крис го изпрати с поглед, въздишайки.
— Невероятен е. — Усмихна ми се набързо и отиде да поговори с Гаврил.
Наблюдавах отстрани сложния танц, който се разиграваше в салона: хората се събираха по двойки на приказка, после се разделяха в търсене на нови партньори. Дори се зарадвах, когато Елиз дойде в моя ъгъл, макар и да не беше особено разговорлива.
— О, дами, времето ни се изплъзна — обяви кралят. — Чакат ни на долния етаж.
Вдигнах поглед към стенния часовник и установих, че кралят беше прав. Имахме десетина минути да стигнем до сцената и да се подготвим за предаването.
Явно нямаше значение дали исках да съм принцеса, нито пък какво беше отношението ми към Максън, или към каквото и да било друго. Кралят очевидно ме смяташе за толкова недостойна кандидатка, че дори не му се занимаваше да говори с мен. Бях пренебрегната, вероятно умишлено, а май на никого не му направи впечатление.
Успях да запазя самообладание по време на бюлетина. Не се издадох дори пред прислужничките си. Но още щом ме оставиха сама, рухнах.
Не знаех как щях да се оправдая, когато Максън почукаше на вратата ми, но в крайна сметка не ми се наложи. Той така и не се появи. И в съзнанието ми неканен се промъкна въпросът на чия ли компания се наслаждаваше в момента.
Петнайсета глава
Прислужничките ми бяха същински съкровища. Не разпитваха за подпухналите ми клепачи, нито за напоените със сълзи възглавници. Просто ми помогнаха да се съвзема. Оставих се на грижите им, благодарна за вниманието, което ми отделяха. Държаха се безкрайно мило. Щяха ли да се държат така мило и с Крис, ако успееше да спечели надпреварата и ми ги отнемеше?
Докато размишлявах по въпроса, ги наблюдавах внимателно и се изненадах да усетя напрежение помежду им. Мери изглеждаше що-годе спокойна, може би съвсем леко притеснена. Но Ан и Луси като че ли умишлено избягваха погледите си и не отваряха уста, освен ако наистина не се наложеше.
Нямах ни най-малка представа какво се случваше и не знаех дали ми беше работа да се меся. Те самите никога не се натрапваха в моментите ми на тъга или гняв. Смятах за редно да им отвърна със същото.
Опитах се да не обръщам внимание на неловкото мълчание, докато ме подготвяха за предстоящия безкраен ден в Дамския салон. Горях от желание да нахлузя някой от разкошните панталони, които Максън ми беше предоставил като съботно облекло, но моментът ми се струваше крайно неподходящ. Ако ме очакваше загуба, държах да си отида от двореца като дама. Поне щях да знам, че съм вложила старание.
Докато се настанявах да прекарам поредния ден с чаша чай и книга в ръце, момичетата край мен си бърбореха за изживяванията си от миналата вечер. Е, всички с изключение на Селест, която пак се беше запасила с цял куп клюкарски списания. Чудно ми стана дали онова в ръцете и не съдържаше клевети за мен самата.