— Да, но Илеа и Германската федерация вече са съюзници. А италианците може да оплюят целия ни труд! — тревожеше се Крис.
— Знаете ли, че ни принуждават да носим тъмни дрехи по време на нашия прием? — оплака се Селест. — Събитието ще е крайно… официално.
— И бездруго не си представям небрежен прием — заяви Натали, потрепервайки мелодраматично. Засмя се на собственото си остроумие и продължи с работата си.
— Е, нашият трябва да е свръх тържествен. И всички трябва да носите най-хубавите си бижута — инструктирах ги аз. — Нужно е да впечатлите гостите ни от пръв поглед, а външният вид е от решаващо значение.
— Слава богу, че поне в един от тези циркове ще мога да изглеждам добре — въздъхна Селест, клатейки глава.
В крайна сметка стана очевидно, че всички срещахме трудности със задачите си. След всичко случило се с Марли и донякъде пренебрежителното отношение на краля спрямо мен, изпитвах неочаквано облекчение от факта, че не бях сама в мъките си. Но ще излъжа, ако кажа, че не ме обзе параноя до края на деня. Постепенно стигнах до убеждението, че някое от другите момичета — по всяка вероятност Селест — ще опита да саботира приема ни.
— Доколко имаш доверие на прислужничките си? — попитах Крис по време на вечеря.
— Много са предани. Защо?
— Хрумна ми да съхраняваме част от нещата за приема в стаите ни вместо в Банкетния салон. Сещаш се, за да не откраднат другите момичета идеите ни — поизлъгах я аз.
Тя кимна.
— Съгласна съм. Особено при положение, че сме втори подред и ще изглежда така, сякаш ние сме откраднали техните идеи.
— Именно.
— Много си умна, Америка. Нищо чудно, че Максън те беше харесал толкова — каза Крис и продължи да се храни.
Фактът, че така небрежно се изказа в минало време, не ми убягна. Може би, докато се тревожех дали съм достойна за принцеса и докато се двоумях дали изобщо искам да бъда такава, Максън лека-полека забравяше за мен.
Казах си, че Крис просто се опитваше да натрупа увереност в амбициите си да заеме мястото до Максън. Пък и бяха минали едва няколко дена от публичното наказание на Марли. Нима беше достатъчно да плъзнат слухове?
Пронизителният вой на сирени ме изтръгна от съня ми. Звучеше така чуждо, че съзнанието ми не успяваше да го обработи. Знаех единствено, че сърцето щеше да изскочи от гърдите ми заради внезапния прилив на адреналин.
Само след секунда вратата на стаята ми се отвори със замах и един страж влетя вътре.
— По дяволите, по дяволите, по дяволите — повтаряше той.
— Хм? — измрънках сънливо, като се спусна към леглото ми.
— Ставай, Мер! — пришпори ме той и аз се подчиних. — Къде са проклетите ти обувки?
Обувки. Значи, отивах някъде. Чак тогава проумях какъв беше звукът. От Максън знаех, че дворецът бил оборудван с алармена сирена за случаите на бунтовническо нападение, която обаче била пострадала сериозно при някоя от последните атаки. Явно я бяха поправили.
— Ето ги — казах, като намерих обувките си, и пъхнах крака в тях. — Трябва ми халатът. — Посочих към края на леглото. Аспен го грабна и понечи да ми помогне с обличането. — Няма нужда, ще го държа в ръка.
— Трябва да побързаме — каза той. — Не знам докъде са стигнали.
Аз кимнах и се спуснах към вратата, усещайки дланта му върху гърба си. Преди да изляза в коридора, Аспен ме дръпна рязко назад. Докато се осъзная, устните ми вече бяха сключени в дълбока, груба целувка с неговите. Ръката му намери тила ми и притисна лицето ми към неговото за един дълъг момент. В следващия миг, сякаш напълно забравил за опасността, преметна свободната си ръка през кръста ми и ме придърпа още по-плътно до себе си, задълбочавайки целувката ни. От доста време не ме беше целувал така — заради променливите ми чувства и страха от разкритие все не изникваше подходящ момент. Но онази вечер усетих неотложната му нужда. Можеше да ни връхлети нещо лошо и това да се окажеше последната ни целувка.
Затова искаше да е истинска.
Откъснахме се един от друг и погледите ни се срещнаха едва за част от секундата. Той обви с длан рамото ми и ме избута от стаята.
— Върви. Веднага.
Аз се втурнах към тайния проход, скрит в дъното на коридора. Преди да натисна панела, погледнах назад и мярнах гърба на Аспен, докато взимаше завоя на бегом.
Не ми оставаше нищо друго, освен и аз самата да побягна, затова не се и поколебах. Хукнах с всички сили надолу по стръмното тъмно стълбище към скривалището на кралското семейство.