— Казах ти да ми прехвърлиш малко.
— Я да млъкваш! — Момичето побутна с ръка краката на спътника си. В този закачлив жест прозираше близостта помежду им.
Някой изсвири в далечината.
— Това Джеръми ли е? — попита тя.
— Така ми прозвуча. — Момчето се наведе и взе няколко от книгите.
— Тичай към него. Ей сега идвам.
Той се подвоуми, но в край сметка реши да я послуша. Целуна я по челото и хукна.
Момичето събра останалите книги и отряза с нож презрамката на торбата си, за да ги завърже с нея.
Като се изправи, почувствах облекчение, предполагайки, че ще последва приятеля си. Само че тя отметна косата от лицето си и вдигна очи към небето.
И ме видя.
Колкото и да се спотайвах, колкото и да кротувах, вече нямаше спасение. Дали стражите щяха да чуят писъка ми? Или останалите бунтовници бяха твърде близо, за да е от значение?
Двете вперихме погледи една в друга. Очаквах всеки момент да извика сподвижниците си и се молех възмездието им да е по-милостиво.
Но от гърлото й не излезе друг звук, освен тихичко кискане заради комичната ситуация, в която бяхме попаднали.
Чу се още едно свирукане, малко по-различно от последното, и двете стрелнахме очи в посоката, от която идваше, преди отново да се спогледаме.
Нищо не можеше да ме подготви за следващия й ход: преметна единия си крак зад другия и изпълни грациозен реверанс. Аз се пулех насреща й напълно слисана. Тя се надигна с усмивка и хукна в посоката, откъдето бе дошъл сигналът. Вторачих се в гърба и, докато стотиците дребни избродирани цветчета не изчезнаха в гъсталака.
Когато реших, че е изтекъл повече от час, се престраших да сляза от дървото. Застанах под короната му и се заоглеждах за обувките си. Обходих площта около дебелия ствол, издирвайки белите си пантофки — но напразно. В крайна сметка се отказах да ги търся, понеже беше време да се връщам в двореца.
Но след като се огледах наоколо, установих, че няма да е толкова лесно. Изобщо не знаех къде се намирам.
Седемнайсета глава
Седнах под дървото с притиснати към гърдите ми колене и зачаках. Мама ни беше научила, че така се прави, загуби ли се човек. През това време мислите ми се впуснаха да разнищват случилото се.
Как беше възможно бунтовници да нахлуват в двореца два дни подред? Два дни подред! Толкова ли се беше влошило положението отвъд стените му от началото на Избора? Ако можех да съдя по наблюденията си от Каролина и изживяванията си в двореца, такова нещо се случваше за пръв път.
Краката ми бяха изподрани, но чак сега, когато опасността бе преминала, започвах да усещам болката. Освен това незнайно как се бях сдобила с малка синина по средата на едното ми бедро. Умирах от жажда, а като се поотпуснах, изпитах огромно изтощение от емоционалното, психическо и физическо напрежение от деня. Облегнах глава върху ствола на дървото и затворих клепачи. Нямах намерение да заспивам. Само че така стана.
След известно време ме събуди отчетливото шумолене на нечии стъпки. Ококорих очи и открих, че гората беше още по-притъмняла, отколкото си спомнях. Колко ли време бях спала?
Инстинктът ми ме накара отново да се покатеря на дървото, затова моментално го заобиколих, стъпквайки съдраните останки от торбата на бунтовничката. Тогава чух да викат името ми.
— Лейди Америка! — провикна се някой. — Къде сте?
— Лейди Америка? — извиси се втори глас. След малко същият нареди: — Претърсете всяко кътче. Ако са я убили, може да са провисили тялото й от някое дърво или да са опитали да го заровят. Бъдете нащрек.
— Да, сър — отвърнаха в хор другите мъже.
Надникнах иззад дървото, мъчейки се да проследя виковете. Примижах в опит да разпозная черните силуети, които се движеха сред сенките, понеже не бях сигурна дали в действителност идваха да ме спасят. Чак когато забелязах, че една от фигурите накуцваше, без да изостава от другарите си, се почувствах в безопасност.
Малко петънце гаснеща слънчева светлина попадна върху лицето на Аспен и аз се втурнах към него.
— Тук съм! — закрещях. — Ето ме!
Хвърлих се право в ръцете на Аспен, за пръв път нехаейки дали някой ни гледаше.
— Слава богу — прошепна той в косата ми. После се обърна към другите силуети в сумрака и извика: — Намерих я! Жива е!
Аспен се наведе и ме вдигна на ръце.
— Умирах от ужас, че ще те открием мъртва. Ранена ли си?