Казах си, че трябва да взема сърцето си обратно, че не го заслужава. Двамата с Максън бяхме започнали познанството си като приятели и може би само такива ни беше писано да бъдем: близки приятели. Но просто бях покрусена.
— Трябва да вървя — каза той. — А ти трябва да поспиш. Преживя много дълъг ден.
Аз врътнах очи. Меко казано, денят ми беше дълъг.
Максън се изправи и изпъна сакото си.
— Исках да ти кажа още толкова много неща. Днес наистина помислих, че съм те загубил.
Свих рамене.
— Нищо ми няма. Добре съм.
— Вече знам, но днес преживях няколко часа, в които ми се наложи да се подготвя за най-лошото. — Той направи пауза, обмисляйки следващите си думи. — Обикновено от всички останали момичета с теб ми е най-лесно да обсъждам отношенията ни. Но имам чувството, че това не е най-подходящият момент за подобни разговори.
Аз сведох глава и кимнах вяло. Нямах сили да говоря за чувствата си към човек, който очевидно си падаше по друга.
— Погледни ме, Америка — помоли ме той.
Вдигнах очи.
— Примирил съм се. Ще имам търпение. Просто искам да знаеш, че… не мога да намеря думи, и то достатъчно силни, за да опишат облекчението ми, задето си при мен и си добре. За нищо друго на света не съм бил по-благодарен.
Признанието му ме остави безмълвна, както се случваше винаги когато достигнеше онези плахи кътчета в душата ми. Една малка част от мен подскочи при мисълта, че толкова лесно се доверявах на изреченото от него.
— Лека нощ, Америка.
Осемнайсета глава
Беше понеделник вечер. Или вторник сутрин. При всички случаи — толкова късно, че не можех да преценя.
С Крис се бяхме трудили цял ден: подбирахме плат за драперии, търсихме хората от прислугата, които да ги окачат, решавахме какви дрехи и бижута ще носим, избирахме сервизите, нахвърляхме планове за менюто и слушахме как учителят по италиански реди реплика след реплика с надеждата, че нещо ще остане в главите ни. Аз поне имах преимуществото да знам испански, което ми помогна по-бързо да добия представа за новия език, тъй като помежду им имаше много сходства. Крис правеше всичко по силите си да ме настигне.
Трябваше да съм капнала от умора, но думите на Максън не ми даваха мира.
Какво бяха преживели с Крис? Как се бяха сближили така ненадейно? Защо изобщо се вълнувах толкова?
Само че тук ставаше дума за Максън.
А колкото и да се мъчех да стоя настрана, продължавах да изпитвам чувства към него. Не бях готова да се оттегля от борбата.
Все някак трябваше да намеря изход от създалата се ситуация. Докато размишлявах върху всичко случващо се и опитвах да отделя грижите си една от друга, в съзнанието ми като че ли се обособиха четири категории, в които се разпределиха парчетата от пъзела.
Чувствата ми към Максън. Чувствата на Максън към мен. Необяснимите ни отношения с Аспен. И чувството ми относно вероятността да се превърна в принцеса.
От всички опасения, витаещи из главата ми точно в онзи момент, май тези около короната си имаха най-лесно решение. Поне в тази насока бях с една стъпка пред другите момичета. Благодарение на Грегъри.
Отидох до пейката пред пианото, извадих дневника му и от все сърце си пожелах да ми е от полза с някоя от мъдростите си. Все пак не беше роден в кралско семейство; несъмнено му се беше наложило да се адаптира. Ако съдех по думите му относно Хелоуин, в онзи етап от живота си вече се подготвяше за голяма промяна.
Разгърнах корицата, закриляща изповедта му от външния свят, и се впуснах в четене.
„Стремежът ми е да олицетворя онзи старовремски американски идеал. Мога да се похваля с прекрасно семейство и завидно състояние; и двете неща прилягат на този идеал, тъй като не са ми дошли даром. Всички, които ме познават, са наясно колко усърдно съм се трудил, за да постигна всичко това.
Но фактът, че съумях да използвам високата си позиция за добрини, с каквито други хора не пожелаха или не успяха да допринесат, ме превърна от безличен милиардер във филантроп. Но не мога да се задоволя с толкова. Трябва да постигна повече, да се издигна. Властта е в ръцете на Уолис, не в моите, а аз трябва да намеря начин да облагодетелствам народа, без да се изявя като узурпатор. Някой слънчев ден може и да поведа нацията ни, да я ръководя така, както сметна за добре. Засега обаче ще играя по правилата, неотлъчно следвайки стремежа си.“