Опитах да усвоя поне част от мъдростта в думите му. Грегъри ме учеше да използвам позицията си. Учеше ме да играя по правилата. Учеше ме да не се боя.
Вероятно съветите му трябваше да са ми достатъчни, но не бяха. Имах чувството, че с нищо не ми помогнаха. И тъй като Грегъри не оправда очакванията ми, можех да разчитам единствено на един мъж. Отидох до бюрото, извадих химикалка и хартия и написах кратко писмо до баща ми.
Деветнайсета глава
Следващият ден отлетя неусетно и не щеш ли, двете с Крис вече вървяхме към приема на другите момичета, облечени в консервативни сиви рокли.
— Какъв е планът? — попита Крис, докато крачехме по коридора.
Позамислих се за момент. Ненавиждах Селест и нямах нищо против да се провали пред очите ми, но май не държах поражението й да е в толкова голям мащаб.
— Бъди учтива, но не и услужлива. Наблюдавай реакциите на Силвия и на кралицата, може да са ни от полза. Трябва да попием всичко… и да се трудим цяла нощ, за да се уверим, че нашият прием ще е по-успешният.
— Добре — въздъхна Крис. — Да вървим.
Пристигнахме навреме, съзнавайки колко важна беше пунктуалността за гостите, а съперничките ни вече се излагаха. Селест като че ли се стремеше да саботира самата себе си. Докато Елиз и Натали бяха пременени с благопристойни рокли в нюанси на тъмносиньото, тази на Селест беше почти бяла. Липсваше й само булчинското було. Да не говорим как изпъкваше, особено на фона на германските гостенки. Повечето от тях носеха рокли с ръкави до китките, независимо от горещината.
Натали, която отговаряше за цветята, бе пропуснала да отчете дребния факт, че по традиция лилиите се използваха за погребения. Всички цветни аранжировки бяха изнесени от Банкетната зала в последния момент.
Елиз, макар и по-смутена от обичайното, беше същинско олицетворение на спокойствието. Несъмнено гостите ни щяха да я възприемат като звездата на вечерта.
Контактите ни с жените от Германската федерация, чиито познания по английски бяха доста оскъдни, се оказаха цяло изпитание, особено при положение, че мозъкът ми беше бръмнал от италиански. Вложих голямо старание да се държа гостоприемно и в интерес на истината, независимо от строгото им излъчване, чуждестранните дами бяха доста приятелски настроени.
Съвсем скоропостижно стана ясно, че истинската опасност от провал се криеше в записките на Силвия. Докато кралицата благосклонно помагаше на момичетата да се представят добре пред германските ни гости, Силвия обикаляше периметъра на залата и нищо не убягваше от проницателния й поглед. До края на приема беше натрупала цял куп страници с бележки. Двете с Крис бързо проумяхме, че единствената ни надежда за успех беше да впечатлим Силвия с организационните си умения.
На следващата сутрин Крис дойде в стаята ми заедно с прислужничките си, за да се подготвим заедно. Искахме да изглеждаме достатъчно прилично, че да си проличи кой командва парада, но не и чак толкова, че да станем за присмех. Стаята ми се напълни с момичета и беше много забавно. Всички прислужнички се познаваха и си бърбореха оживено, докато ни обгрижваха. Обстановката ми напомни за дните, в които ми беше гостувала Мей.
Часове преди обявеното начало на събитието двете с Крис слязохме в приемната зала, за да се уверим, че всичко е наред. За разлика от първата група момичета, ние бяхме решили да пропуснем картичките, обозначаващи мястото на всеки от гостите, и да им позволим да седнат, където пожелаят. Оркестърът дойде за репетиция и, за наш късмет, се оказа, че платът, който бяхме избрали за драпериите по стените, допринася за добрата акустика на салона.
Понаместих колието на Крис, докато се изпитвахме една друга за заучените фрази. Италианското й произношение беше много естествено.
— Благодаря — каза Крис.
— Grazie — отговорих аз.
— Не, не — обърна се тя към мен. — Просто ти благодаря. Справи се блестящо и… знам ли. Мислех си, че след случилото се с Марли ще се откажеш. Боях се, че ще ми се наложи да действам сама, но ти вложи такова старание. Представи се завидно.
— Благодаря. Ти също. Не знам дали щях да оцелея, ако ме бяха сложили в една група със Селест. Благодарение на теб почти ми беше лесно. — Крис ми отвърна с усмивка. Говорех най-искрено. През цялото време се беше трудила неуморно. — Права си за едно: много ми е трудно без Марли, но така или иначе не бих се предала. Приемът ни ще е за чудо и приказ.
Крис прехапа устна и се замисли за момент. После по най-бързия начин, сякаш се опасяваше да не загуби смелост, каза: