— Значи, не си се отказала от съревнованието? Все още се бориш за Максън?
Не че не беше ясно каква е причината всички да сме в двореца, но никое от другите момичета не беше формулирало въпроса по този начин. Хвана ме неподготвена и се позачудих дали да й дам отговор. И ако да — какъв да е той?
— Момичета! — изви глас Силвия, нахлувайки през вратата. За пръв път бях толкова благодарна да я видя. — Моментът наближава. Готови ли сте?
Зад нея се появи и кралицата, балансираща със спокойното си излъчване припряността на Силвия. Очите й обходиха залата с възхищение. Усмивката й ми донесе огромно облекчение.
— Почти сме готови — обяви Крис. — Остават ни само няколко финални щриха. За едно от нещата ще сте ни необходими вие с кралицата.
— Така ли? — заинтригува се Силвия.
В този момент кралицата ни доближи, а тъмните й очи искряха от гордост.
— Прекрасно е. А вие двете изглеждате зашеметяващо.
— Благодарим ви — казахме с Крис в един глас. Бледосините рокли с големи златисти акценти бяха ушити по мой модел. Празнични и разкошни, но не прекалено натрапващи се.
— Сигурно са ви направили впечатление колиетата ни — подхвана Крис. — Решихме, че ако са сходни, гостите по-лесно ще ни разпознават като домакини на събитието.
— Отлична идея — похвали ни Силвия, вписвайки нещо в бележника си.
Двете с Крис се спогледахме усмихнато.
— Тъй като и вие двете също сте домакини, сметнахме, че ще е добре и вие да носите по едно такова — казах аз, докато Крис взимаше кутиите за бижута от близката маса.
— О, нямаше нужда! — възкликна кралицата.
— Това… за мен ли е? — удиви се Силвия.
— Разбира се — каза приветливо Крис и им даде по една кутия.
— Бяхте ни от такава помощ. Заслугата за това събитие е и ваша — добавих аз.
Личеше си, че и кралицата е трогната от жеста ни, но Силвия направо онемя.
Внезапно се зачудих дали някой от двореца някога й бе засвидетелствал каквото и да било внимание. Вярно, идеята ни беше хрумнала предишния ден, докато умувахме как да я привлечем на наша страна, но сега се радвах, че й бяхме поднесли подаръка не само поради онова ни съображение.
Силвия може и да беше непоносима на моменти, но пък целеше единствено да ни помогне с наставленията си. Заклех се пред себе си да й се отблагодаря по по-подобаващ начин.
Един от икономите дойде да ни извести, че гостите ни са пристигали, и с Крис заехме позиции от двете страни на голямата порта, за да ги приветстваме още на входа. Оркестърът засвири тихо за фон, прислужничките закръжаха наоколо с ордьоврите и залата беше готова за приема ни.
Видях Елиз, Селест и Натали да се задават към нас учудващо навреме. Още щом зърнаха тържествената обстановка — надиплените драперии, спускащи се по инак скучните стени, изящните украшения, извисяващи се по средата на всяка от масите, изобилието от цветя — в очите на Елиз и Селест се изписа неприкрита завист. Натали обаче беше твърде развълнувана, за да се терзае.
— Ухае като в градината — въздъхна опиянено тя и влезе в салона с почти танцова стъпка.
— И то прекалено натрапчиво — заяде се Селест. — Гостите ще ги заболят главите. — Кой друг, ако не тя, беше способен да открие недостатък в нещо приказно.
— Ако обичате, настанете се на различни маси — предложи Крис, докато минаваха покрай нас. — Италианките идват да завързват нови приятелства.
Селест изцъка с език, преструвайки се, че молбата ни я затруднява. Прииска ми се да й кажа, че трябва да се вземе в ръце: все пак ние с Крис дадохме всичко от себе си по време на нейния прием. Но в същия момент дочух мелодичното жужене на италианска реч и видях гостенките ни да се задават по коридора, така че напълно забравих за нея.
Италианките бяха изваяни като статуи — високи, златокожи и съвършено красиви. А отгоре на всичко до една бяха безкрайно добронамерени. Имах чувството, че носят по частица слънце в душите си и осветяват с него всичко около себе си.
Италианската монархия беше още по-млада и от илейската. Според материалите, които бях прочела, от десетилетия опитите ни да установим приятелски отношения с италианците бяха несполучливи, а това беше първата проява на интерес от тяхна страна. Приемът се явяваше началната стъпка към сближаването ни с едно укрепващо позициите си правителство. Мисълта ме плашеше, докато представителките му не прекрачиха прага ни, стопявайки тревогите ми със сърдечността си. Целунаха ни по двете бузи с топъл поздрав.