— Salve!
С най-искрено удоволствие отвърнах на ентусиазма им. Обърках някои от заучените фрази на италиански, но гостите откликнаха с приятелски смях на грешките ми и дори ми помогнаха да ги поправя. Докато си отправяхме комплименти една на друга за прическите и тоалетите, останах впечатлена от познанията им по английски език. Явно бяхме направили добро първо впечатление що се отнасяше до външния ни вид, а това значително ми помогна да се отпусна.
В крайна сметка прекарах по-голямата част от събитието в компанията на Орабела и Ноеми — две от братовчедките на принцесата.
— Превъзходен вкус! — възкликна Орабела, вдигайки чашата си с вино.
— Радваме се, че ти допада — отвърнах аз с опасението, че вероятно им звучах леко стеснително. Италианките говореха на доста висок глас.
— Пийни си и ти! — настоя тя. Не бях близвала алкохол от партито по случай Хелоуин, а и бездруго не му бях особена почитателка. Но тъй като не исках да я обидя, приех чашата, която ми подаде, и отпих глътка.
Наистина беше невероятно. Шампанското ми се струваше прекалено газирано, но в червеното вино се усещаха няколко аромата, завладяващи небцето един след друг.
— Ммммм — възхитих се аз.
— И така — подхвана Ноеми, привличайки вниманието ми. — Този ваш Максън е изключително чаровен. Как да си подсигуря местенце в Избора?
— След цял куп канцеларска работа — пошегувах се аз.
— Това ли било? Къде ми е химикалката?
Орабела се намеси в разговора ни.
— И аз нямам нищо против да попълня някой и друг документ. С огромна радост бих отвела Максън у дома.
Аз се засмях.
— Повярвай ми, тук положението е леко бедствено.
— Просто виното ти е малко — настоя Ноеми.
— Абсолютно! — подкрепи я Орабела и двете привикаха един от келнерите, за да допълни чашата ми.
— Посещавала ли си Италия? — попита ме Ноеми.
Аз поклатих глава.
— Преди Избора дори не бях напускала окръга си.
— На всяка цена трябва да дойдеш! — заяви пламенно Орабела. — По всяко време си добре дошла в дома ми.
— Ама че си егоистка! — оплака се Ноеми. — Ще отседне у нас и точка.
Чувствах как виното разлива топлината си в цялото ми тяло, а ентусиазмът им ме изпълваше с почти непоносимо щастие.
— Кажи сега, добре ли се целува? — полюбопитства Ноеми.
Аз се позадавих с отпитата глътка вино и отдръпнах чашата от устните си, за да се засмея. Опитах да не се издам, но момичетата ме четяха като отворена книга.
— Така значи, колко добре? — не се отказа Орабела. Като не им дадох отговор, просто махна с ръка. — Пийни си още малко винце! — Подкани ме тя разпалено.
Посочих ги укорително с пръст, съзнавайки какъв беше скритият им замисъл.
— Вие двечките сте големи палавници!
Те отметнаха глави назад, заливайки се в смях, а аз не се сдържах и се присъединих към тях. Спор нямаше, че момичешките раздумки бяха много по-забавни, когато не се съревновавахме за един и същ господин, но все пак не биваше да се увличам.
Станах от масата, преди да съм припаднала под нея.
— Голям е романтик. Когато си позволи да бъде — споделих им аз. Двете плеснаха с ръце и се закискаха, а аз ги оставих, подсмихвайки се на закачките им.
След като се подкрепих с малко вода и храна, изсвирих на цигулка няколко от фолклорните песни, които бях научила, и повечето гости в залата пяха с мен. С крайчеца на окото си забелязах, че Силвия си водеше записки и през това време си тактуваше с крак.
Когато Крис стана и вдигна тост за кралицата и Силвия, изказвайки благодарността ни за цялата им помощ, залата избухна в аплодисменти. Аз вдигнах чаша към гостенките ни, а те изпищяха радушно, пресушиха своите и ги запратиха по стените. С Крис не бяхме очаквали подобно нещо, но просто свихме рамене и последвахме примера им.
Клетите прислужнички се разхвърчаха да събират натрошените стъкла, а оркестърът засвири отново и всички затанцуваха. Може да се каже, че гвоздеят на програмата беше Натали, която скочи върху масата и изпълни танц, наподобяващ движенията на октопод.
Кралица Амбърли седеше в ъгъла и говореше лъчезарно с кралицата на Италия. Като ги зърнах, ме обзе такъв прилив на гордост, че едва не подскочих, когато Елиз ме заговори.
— Вашият е по-добър — заяви с неохота, но за сметка на това откровено. — Организирали сте невероятен прием.