Часове по-късно напълно изтощена се отправих към стаята си. Така бях преяла, че дори не можех да си помисля за вечеря, и макар да беше рано, идеята да се пъхна в леглото ми се стори доста примамлива.
Само че още преди да стигна до леглото си, Ан ме намери и ми поднесе изненада. Аз ахнах и моментално грабнах писмото от ръката и. Пощенските служители на двореца заслужаваха похвала — действаха светкавично.
Скъсах плика и излязох на балкона, където попих думите на баща ми заедно с последните слънчеви лъчи на деня.
„Скъпа Америка,
Ще трябва да напишеш писмо до Мей час по-скоро. Като видя, че последното ти е предназначено само и единствено за моите очи, остана безкрайно разочарована. Да си призная, и мен ме спипа неподготвен. Не знам какво точно очаквах да прочета вътре, но определено се разминаваше с реалността.
Първо — да, вярно е. Когато говорих с Максън по време на посещението ни в двореца, намеренията му към теб бяха повече от сериозни. Не смятам, че е способен да изкривява истината, и му повярвах (все още му вярвам), когато ми призна за дълбоките си чувства към теб. Уверен съм, че ако не беше обвързан с толкова процедури, отдавна щеше да е избрал теб. Една част от мен вярва, че цялата тази мудност е в наша полза. Греша ли?
Простичката истина е, че, да, одобрявам Максън, и ако искаш да си с него, те подкрепям напълно. Ако ли пък не, пак съм зад теб. Обичам те и искам да намериш щастие. Дори това да значи живот в мизерната ни къщурка вместо в двореца. Нямам нищо против.
Що се отнася до другия ти въпрос — и на него ще трябва да дам положителен отговор.
Америка, знам, че не се имаш за кой знае какво, но е време да повярваш в себе си. Години наред ти повтаряхме, че си даровита, но ти се увери в това чак когато ангажиментите ти се умножиха. Спомням си деня, в който осъзна, че пълният ти седмичен график се дължи на гласа ти и таланта ти на музикант, тогава се почувства толкова горда. Сякаш внезапно проумя какви способности имаш. Пък и откакто се помня, все ти повтаряме колко си красива, но май така и не се възприе като красавица, докато не те посочиха за участничка в Избора.
Родена си за водач, Америка. Имаш глава на раменете си; имаш желание да усвояваш нови знания; и може би най-важното — способна си да проявяваш състрадание. А народът ни се нуждае от състрадание повече, отколкото предполагаш.
Ако искаш короната, Америка, вземи я. Вземи я. Защото ти принадлежи.
Но… ако не си готова да понесеш такова бреме на плещите си, не бих те укорил. Бих те посрещнал вкъщи с отворени обятия.
Обичам те.
Сълзите рукнаха тихо от очите ми. Татко наистина вярваше, че съм способна да се справя. Само той. Е, той и Николета.
Николета!
Напълно бях забравила за бележката. Бръкнах в роклята си и я извадих. Листчето съдържаше телефонен номер. Дори не беше написала името си.
Колко ли рискуваше, отправяйки ми такова предложение?
Погледнах малката бележка и писмото от татко в ръцете ми. Сетих се за увереността, с която Аспен ми бе заявил, че не съм способна да бъда принцеса. Сетих се за последната позиция, която заемах в анкетата. Замислих се за мистериозното обещание на Максън, което ми даде по-рано същата седмица…
Затворих очи и напрегнах съзнанието си.
Можех ли да се справя? Можех ли да стана следващата принцеса на Илеа?
Двайсета глава
В деня след гостуването на италианките закусихме и се събрахме в Дамския салон. Кралицата отсъстваше и никоя от нас нямаше представа какво значи това.
— Обзалагам се, че помага на Силвия да напише финалния доклад — предположи Елиз.
— Доколкото знам, мнението й не бива да повлиява на оценките ни — противопостави й се Крис.
— Може пък да има махмурлук — подметна Натали, разтривайки с пръсти слепоочията си.
— Не всички са като теб — захапа я Селест.
— Може да не се чувства добре — обадих се аз. — Често й прилошава.
Крис кимна.
— Чудя се защо ли.
— Нали е отраснала на юг? — попита Елиз. — Разправят, че въздухът и водата не били особено чисти в онзи район. Може би първите години от живота й си казват думата.
— Разправят, че всичко било зле на юг от Съмнър — добави Селест.
— Вероятно просто си почива — намесих се аз. — Тази вечер ще се снима осведомителният бюлетин и иска да е подготвена. Много разумно от нейна страна. Едва десет сутринта е, а и аз плача за дрямка.