— Да, май няма да е зле всички да подремнем — отбеляза вяло Натали.
Една прислужничка влезе с малък поднос в ръка и заситни тихо през салона; прекоси го толкова чевръсто, че почти не усетихме присъствието и.
— Чакай малко — подскочи Крис. — Нали не смятате, че ще обсъждат приемите пред камерите на бюлетина?
Селест простена.
— Беше отвратително глупаво. Вие двете с Америка извадихте късмет.
— Сигурно се шегуваш. Имаш ли някаква представа…
Крис не успя да довърши изречението си, тъй като прислужничката спря до лявото ми рамо и снижи подноса, разкривайки малката сгъната бележка отгоре му.
Взех писмото и го прочетох, усещайки всички погледи в салона върху себе си.
— От Максън ли е? — попита Крис, мъчейки се да прикрие интереса си.
— Да — отвърнах, без да вдигна поглед към нея.
— Какво пише? — изнахалства тя.
— Че трябва да ме види за малко.
Селест се изсмя.
— Май някой е загазил.
Въздъхнах и станах, следвайки прислужничката към вратата.
— Има само един начин да разберем.
— Може пък най-сетне да я изхвърли от двореца — изшушука Селест достатъчно високо, за да я чуя.
— Смяташ ли? — попита Натали с немалка доза вълнение в гласа.
Потреперих. Дали пък наистина не ме изхвърляше?! Ако искаше просто да си поговорим или да прекара малко време с мен, нямаше ли да ме покани по друг начин?
Максън ме чакаше в коридора и аз го доближих с плаха крачка. Не изглеждаше ядосан, но ми се стори напрегнат.
Приготвих се за лоша новина.
— Е?
Той ме хвана за ръката.
— Разполагаме с петнайсет минути. Не бива да споделяш с никого за нещото, което ще ти покажа. Разбираш ли ме?
Аз кимнах.
— Добре тогава.
Изтърчахме нагоре по стълбището чак до третия етаж. С внимателни, но и припрени движения Максън ме задърпа по коридора към двойна бяла врата.
— Само петнайсет минути — напомни ми той.
— Петнайсет минути.
Извади ключ от джоба си и отключи една от вратите, задържайки я отворена, за да вляза преди него. Стаята отвъд нея беше просторна и светла, с много прозорци и врата, водеща към балкона, обточващ една от стените. Имаше легло, масивен гардероб и маса, обградена със столове; но като изключим тези мебели, помещението беше празно. По стените нямаше картини, а по фигуралните полици — нито едно украшение. Дори боята беше поовехтяла.
— Това са покоите на принцесата — обясни тихо Максън.
Аз ококорих очи.
— Съзнавам, че в момента жилището не е особено привлекателна гледка. Обикновено принцесата подбира интериора, затова, когато майка ми се пренесла в покоите на кралицата, стаята останала гола.
Кралица Амбърли бе спала тук. Имаше нещо магическо в тази стаичка.
Максън се приближи зад гърба ми и се впусна да ме запознава с обстановката.
— Онези врати водят към балкона. А онези там — той посочи към отсрещния край на стаята — към личния кабинет на принцесата. Тази тук — насочи вниманието ми към вратата вдясно от нас — води към моята стая. Все пак принцесата трябва да ми е наблизо.
Усетих как бузите ми пламват при мисълта да спя в такава близост до Максън.
Той пристъпи към големия гардероб.
— Знаеш ли какво е това? Зад тази уж обикновена мебел се крие изходът към кралското скривалище. През него можеш да стигнеш и до други места в двореца, но това е основната му цел. — Той въздъхна. — Бих нарекъл това лека злоупотреба, но мисля, че си струва.
Максън натисна някакво скрито резе и гардеробът се открехна напред заедно с панела зад него. Видях го да се усмихва, като надзърна към неизвестното пространство отвъд.
— Точно навреме — каза той.
— За нищо на света не бих го пропуснала — отвърна нечий глас.
Аз вдишах рязко. Несъмнено се заблуждавах — нямаше начин да е нейният. Пристъпих напред покрай усмихнатото лице на Максън и надникнах зад великанската мебел. Там, облечена в съвсем обикновени дрехи и с прибрана в кок коса, стоеше Марли.
— Марли? — прошепнах аз, сигурна, че сънувах. — Какво правиш тук?
— Толкова много ми липсваше! — проплака тя и се спусна към мен с отворени ръце, разкривайки червените белези от пръчката по дланите си. Наистина беше Марли.
Тя ме прегърна силно и двете се свлякохме на земята от вълнение. Не можех да спра да ридая и да я питам отново и отново какво, за бога, правеше там.