И точно това беше главният въпрос, нали? Все още не бях сигурна дали ще се справя с такава отговорна работа, но пък и не знаех дали бях готова да се откажа. А човечната постъпка на Максън стопли сърцето ми. Чакаха ме още цял куп неизяснени въпроси, но просто не можех да се предам. Не и сега.
Ръката на Максън стоеше върху крака му и аз пъхнах своята под нея. Той я прие със сърдечно стисване.
— Ако все още съм добре дошла, бих искала да остана.
Максън въздъхна с облекчение.
— Много ще се радвам.
Минах набързо през тоалетната и се върнах в Дамския салон. Никое от момичетата не пророни и дума, докато заемах мястото си, и накрая не друга, а Крис се престраши да попита:
— Е, какво стана?
Вдигнах поглед не само към нейните, но и към всички останали любопитни очи в салона.
— Предпочитам да го запазя за себе си.
Предвид подпухналото ми лице, подобен отговор беше напълно достатъчен да остави у тях впечатлението, че нищо хубаво не се беше случило по време на срещата ми с принца, но не възразявах да платя такава цена, за да предпазя Марли.
Най-неприятното в случая беше как Селест стисна устни, за да прикрие усмивката си, как Натали вдигна вежди, преструвайки се, че чете взетото назаем списание, и как Крис и Елиз си размениха изпълнени с надежда погледи.
Съревнованието беше по-нажежено, отколкото бях предполагала.
Двайсет и първа глава
Спестиха ни унижението да разискваме крайния резултат от приемите ни пред камерите на осведомителния бюлетин. Новината за визитите на чуждестранните ни приятели беше спомената само между другото и събитията около тях не бяха разкрити пред обществото. Чак на следващата сутрин Силвия и кралицата дойдоха да ни споделят впечатленията си относно двата приема.
— Възложихме ви изключително сложна задача и несъмнено можехте сериозно да оплетете конците. С радост мога да заявя обаче, че и двете групи се справихте похвално. — Силвия огледа преценяващо всяка от нас.
Всички въздъхнахме и двете с Крис се хванахме за ръце. Колкото и да ме притесняваха отношенията им с Максън, знаех, че нямаше начин да се справя без нейна помощ.
— Откровено казано, смятам, че едното събитие се получи малко по-добре от другото, но всички трябва да се гордеете с постижението си. Дългогодишните ни приятели от Германската федерация ни изпратиха благодарствени писма заради любезното ви посрещане — обяви Силвия, поглеждайки към Селест, Натали и Елиз. — Имаше няколко дребни пропуска и предполагам, че подобни сериозни събития не са по вкуса на никоя от нас, но гостите ни определено си тръгнаха доволни. А що се отнася до вашия прием — обърна се тя към двете ни с Крис, — дамите от Италия се забавляваха най-искрено. Останаха безкрайно впечатлени от обстановката и храната; освен това доста ентусиазирано разпитваха за виното, което им поднесохте, така че — браво! Няма да се учудя, ако Илеа се сдобие с прекрасен нов съюзник благодарение на топлото ви посрещане. Заслужавате официална похвала.
Крис изпищя от щастие, а от моето гърло се надигна напрегнат смях. Така или иначе се радвах, че всичко бе приключило, но победата над другата група беше допълнителен повод за ликуване.
Силвия продължи с речта си, уведомявайки ни, че предстои да напише официален доклад, с който да запознае краля и Максън с представянето ни, но никоя от нас нямала причина за тревога. Докато менторката ни говореше, една прислужничка влезе с бързи стъпки в салона, притича до кралицата и зашепна в ухото и.
— Разбира се, да заповядат — каза кралицата, скочи на крака и тръгна напред.
Прислужничката се спусна обратно към вратата, отваряйки я за краля и Максън.
Знаех, че в салона не се допускаха мъже без разрешението на кралицата, но когато сцената се разигра пред очите ми, я намерих за доста комична.
Щом мъжката част от кралското семейство влезе през вратата, всички станахме за реверанс, но като че ли точно в онзи момент етикетът не ги интересуваше.
— Скъпи дами, простете, че се натрапваме, но носим важна вест — обяви кралят.
— Опасявам се, че войната в Нова Азия е тръгнала в лоша посока — обясни сериозно Максън. — Тежкото положение налага двамата с баща ми да отпътуваме натам незабавно, за да окажем съдействие.
— Какво се е случило? — разтревожи се кралицата, притиснала ръце към гърдите си.
— Нямаме повод за безпокойство, любов моя — заяви уверено кралят. Но ако наистина вярваше в това, нима щяха да се втурнат към размирната страна така неотложно?