Максън отиде до майка си. Размениха си няколко тихи думи, а накрая кралицата го целуна по челото. Той я прегърна и се отдалечи. После кралят се впусна да й изрежда цял списък с наставления, а през това време Максън дойде да си вземе довиждане с всяка от нас поотделно.
Сбогуването му с Натали беше толкова кратко, че почти не се състоя. Натали не изглеждаше особено засегната, което ме озадачи. Дали липсата на внимание от страна на Максън действително не я притесняваше, или всъщност я притесняваше дотолкова, че се стремеше да не издава тревогата си?
Селест се увеси на врата на Максън и избухна в най-нелицеприятния изблик на крокодилски сълзи, който някога бях виждала. Напомни ми на Мей като малка, когато си мислеше, че сълзите магически ще ни снабдят с пари за необходимото. Той понечи да се отскубне от нея, а тя му лепна една целувка по устните, която принцът побърза да изтрие по възможно най-деликатния начин, разбира се, още щом й обърна гръб.
Елиз и Крис се намираха толкова близо до мен, че дочух сбогуването им.
— Обадете се предварително и им кажете, че сме ваши хора — каза той на Елиз. Почти бях забравила, че основната причина да се задържи толкова време в двореца бяха семейните й връзки с лидерите на Нова Азия. Чудех се дали влошеното военно положение щеше да й коства мястото в съревнованието.
После внезапно осъзнах, че нямах ни най-малка представа какво щеше да загуби Илеа, ако загубехме войната.
— Ако ми подсигурите телефон, ще говоря с родителите си — обеща тя.
Максън кимна и целуна ръката и, после отиде при Крис.
Тя моментално преплете пръсти в неговите.
— Ще си изложен ли на опасност? — попита го тихо с разтреперан глас.
— Не знам. При последното ни посещение в Нова Азия ситуацията далеч не беше толкова напрегната. Този път не мога да заявя нищо със сигурност. — Говореше й с толкова нежен глас, сякаш бяха сами в залата. Крис вдигна поглед към тавана и въздъхна, а в този кратък момент Максън надникна към мен. Аз веднага извърнах очи.
— Моля те, пази се — прошепна му тя. По едната й буза се търкулна сълза.
— Разбира се, скъпа. — Максън и отдаде чест с престорена тържественост, разсмивайки я. После я целуна по бузата и приближи устни до ухото й. — Моля те, постарай се да занимаваш майка ми. Много се тревожи.
Той се отдръпна, за да я погледне в очите, а Крис кимна веднъж и пусна ръцете му. В момента, в който пръстите им се откъснаха, по тялото й видимо пробяга трепет. Ръцете на Максън също потръпнаха, сякаш се канеше да я прегърне, но после отстъпи назад и тръгна в моя посока.
Като че ли думите му от миналата седмица не бяха достатъчни, а сега ми поднасяше и веществено доказателство за близостта им. Ако съдех по видяното, помежду им имаше нещо много истинско и сантиментално. Един поглед към Крис, заровила лице в дланите си, беше достатъчно свидетелство за чувствата й към него. Или просто беше невероятна актриса.
Опитах да направя сравнение между начина, по който гледаше мен, и онзи, по който бе гледал Крис. Изражението му същото ли беше? Или имаше по-малко топлота в него?
— Постарай се да не се забъркваш в неприятности, докато отсъствам, става ли? — подразни ме той.
С Крис не се беше пошегувал. Дали това не говореше за нещо?
Аз вдигнах дясната си ръка.
— Заклевам се да спазвам поведение.
Той се изкиска.
— Отлично. Поне тази грижа ще падне от плещите ми.
— Ами ние в двореца? Имаме ли и ние повод за тревоги?
Максън поклати глава.
— Предполагам, че ще успеем да загладим отношенията си. Татко е много умел дипломат…
— Понякога си голям глупчо — прекъснах го аз, а той сбърчи чело озадачен. — Говорех за теб. Имаме ли повод да се тревожим за теб?
Тогава лицето му придоби изключително сериозно изражение, което само задълбочи страховете ми.
— Кацаме и излитаме. Стига да ни допуснат до земята… — Максън преглътна сухо и си пролича колко е уплашен.
Мъчеха ме и други въпроси, но не знаех как да ги подхвана.
Той се прокашля.
— Америка, преди да тръгна…
Аз вдигнах поглед към лицето му и усетих как сълзите напират в очите ми.
— Искам да знаеш, че всичко…
— Максън — изрева кралят. Максън вдигна глава в готовност да се отзове. — Време е да потегляме.
Максън кимна.
— Довиждане, Америка — пророни тихо и вдигна ръката ми до устните си. В този момент забеляза саморъчно изработената ми гривничка. Проучи я с объркан поглед, после целуна ръката ми нежно.