Той избегна погледа на Хирам.
— Някой да не е съгласен?
Когато всички млъкнаха, той въздъхна.
— Хубаво. Кралица Шезира, кралица Зафир, една по една всяка от вас ще извиква монарх да подкрепи вашата кауза. Кралете и кралиците ще изберат коя от вас да управлява.
Когато той завърши, Шезира погледна към Зафир. „Това е последният ти шанс да се откажеш, за да не станеш на глупачка.“ Лицето на Зафир обаче остана неразгадаемо. Тя срещна погледа на Шезира и не реагира. Вместо това бавно застана до Хирам. Шезира зае място до алхимика и жреца.
Джейрос ѝ се поклони.
— Кралицо Шезира, вие отправихте възражението. Кой крал или кралица призовавате на своя страна?
— Призовавам крал Валгар.
Валгар не си направи труда да каже нещо, просто се надигна и застана до Шезира. Джейрос се поклони към кралица Зафир.
— Кой крал или кралица призовавате вие?
Зафир не отговори. Вместо нея, това стори Хирам.
— Призовавам братовчед си, крал Сирион.
Сирион застана до Хирам, което означаваше, че Хирам не вижда това, на което стана свидетел Шезира. Тя видя колко изопнато бе лицето на Сирион, колко побелели бяха кокалчетата му. Когато не отговори, Хирам се обърна бавно към него.
— Съжалявам, братовчеде. Винаги съм мислел, че тази корона не е за мен, че я пазя за теб, че очаквам този ден. Но договорът си е договор. Подкрепям кралица Шезира.
Кралица Шезира изпита топлото чувство на победата. Двама от двама. Хирам изглеждаше втрещен. Лицето му бе вцепенено от ужас. Дори Джейрос изглеждаше смаян. На масата единствено кралица Зафир изглеждаше спокойна.
„Благодаря ти, Джаслин. И ти да направиш нещо полезно.“
— Крал Тиан — каза тя. Колкото и да се стараеше да не злорадства, гласът ѝ потръпна. Предвкусваше победата.
Джейрос се поклони на принц Джехал.
— Като регент на крал Тиан, имате право да говорите от негово име.
— Знам — ухили се Джехал. Той се изправи, подпря се на масата и загледа Хирам.
— Старче, ти ме обиждаше, дори си позволи да ме измъчваш. Моето най-голямо желание е да видя как всичко, което си обичал, става на пепел пред очите ти.
Той се обърна към Шезира.
— Ваше Височество, ще обявите ли своя наследник тук и сега? Ще направите ли договор, подобен на този, който Хирам иска да наруши?
Шезира кимна.
— Вие, принц Джехал, ще бъдете моят наследник. Обявявам го официално.
В устата ѝ остана горчив вкус. Но ако Настрия бе права, скоро тези думи щяха да са без значение. Нека Валгар я наследеше. Така Алмири щеше да вземе трона му, а Джаслин и Листра щяха да останат кралици.
„Антрос, ако ме гледаш отнякъде, се надявам да си щастлив.“
Джехал се усмихна толкова широко, че лицето му изглеждаше разделено на две.
— Доволен ли си сега? Без измяната ти нямаше да стигна дотук. Ти предаде съюзниците си. Собствените ти братовчеди се обърнаха срещу теб. Каква причина бих имал да се съюзя с теб? Помисли върху това, тъй като правя точно това. Подкрепям кралица Зафир.
Шезира не помръдна. Не можеше. Думите на Джехал я бяха сковали. Тя чу как крал Силвалан също подкрепя Зафир, а след това крал Наргон последва примера му, но тя не чуваше думите им. Не можеше да мисли. За миг ѝ се стори, че светът избледнява, когато той се върна отново, Джейрос бе по средата на друга реч. Бе отворил втория от свитъците си и обявяваше Зафир за следващия Говорител на Кралствата.
56
Свършено е
Когато приключи, Джейрос взе пръстена от центъра на масата. Поклони се пред Зафир и го постави на пръста ѝ. Един по един монарсите коленичеха пред нея и целуваха пръстена ѝ.
Настрия гледаше как нейната кралица коленичи и целува пръстена като останалите. Спокойно и с достойнство, като истинска кралица. Това бе най-вдъхновяващата постъпка, която някога бе виждала. Да бъдеш благородна дори в загубата.
По-благородна, отколкото тя можеше да бъде.
Щеше да има възмездие за това, реши тя. Независимо от волята на кралица Шезира, щеше да има възмездие. Ако имаше силата на мъж, щеше да се опита да убие Джехал на място, с голи ръце, тук и сега. Сега щеше да ѝ се наложи да измисли нещо друго.
Тя се замисли дали това, което бе станало между Джехал и Хирам, бе истинско, дали цялата кавга не бе театър заради този миг на предателство. Това бе трудно за вярване, но когато Хирам бе наоколо, нещата винаги се свеждаха до крал Антрос и неговата трагична смърт. Дали заради това не бе станало предателството?
В последвалите безкрайни часове кралица Шезира не показа никакви чувства. Настрия искаше да грабне кралицата и да ѝ каже, че още нищо не е свършило, че Зафир е обявена за Говорител, но не е коронована, че върховният жрец Арух още не ѝ е дал Елмазеното Копие в Стъклената катедрала пред сбора на драконовите рицари. Но нямаше шанс, те така и не останаха сами. Затова наблюдаваше принц Джехал и кралица Зафир. Имаше и игри, и забави, демонстрации на храброст и умения от страна на Елмазената стража, турнири по конна езда за по-низшите рицари и за летене за онези, които имаха дракони.