— Трябва да се върнем, да стигнем Тихия, Матанизкан и Левантер. Ние сме трима, а те двама. Ще убием ездачите и ще ги принудим да слязат.
— Ваше Височество, ако се върнем там, ще умрем — гласът на Джостан бе равен.
— Страхливец! — Джаслин тръгна към него ядосана.
— Ездач Джостан е прав — намеси се Семиан, макар да не посрещна погледа ѝ, — алхимиците имат собствени защити. Ако излезем навън сами, драконите ще ни убият, преди да можем да стигнем нашите.
— Те нападат Тихия!
— Не, Ваше Височество, те изгарят седлата и юздите, така че да не можем да ги яхнем. И люспа няма да падне от Тихия. Той е твърде ценен.
Джаслин остана загледана във входа на пещерата за дълго време. Чуваше звуци отвън, но те ѝ се струваха далечни, като че ли драконите бяха заети с друго. Трябваше да имат шанс. Опита се да прецени колко има за тичане от пещерата до гнездото. Дори облечена в броня, можеше да го направи.
Нали?
Но ако седлата и юздите бяха унищожени, това щеше да е безсмислено. Семиан бе прав за това. Самата тя щеше да направи същото, ако атакуваше. С тежка въздишка тя се обърна в обратната посока.
— Хубаво. Ще продължим. Пещерите се събират заедно. Ще намерим алхимиците и войниците, които се крият тук.
Принц Джехал бе сторил това. Явно знаеше защо е тук. Знаеше, че е открила отровите му. Сега целият свят щеше да разбере какво върши той и никой нямаше да му остане верен. Майка ѝ щеше да стане Говорител. Тя щеше да го унищожи и Листра щеше да се върне у дома.
Пътят през пещерите бе дълъг и досаден. Лампите стигаха колкото да осветят краката им и макар стените да бяха гладки, на някои места тунелите плавно се спускаха надолу. На други места пък пещерата ставаше като комин и се издигаше почти вертикално. Металните стълби бяха заковани в скалата, но в броня от драконови люспи изкачването бе почти невъзможно. Джостан изпусна лампата си и тя се пръсна на части на пода. После стигнаха толкова тясно място, че трябваше да изоставят по-голямата част от доспехите си. Джаслин се постара да не мисли как изглежда в момента, с ръкавици, шлем, ботуши, обикновени дрехи по останалата част от тялото и зачервено лице там, където огънят бе проникнал през забралото ѝ.
Стори ѝ се, че прекараха половин ден, лутайки се из пещерата, но накрая, когато спря, дочу шума от вода и разбра, че приближават целта си. След няколко завоя видяха и светлина, а шумът от водата се увеличи. В следващия момент се озова на ръба на пропаст. Ръката на Семиан я хвана точно навреме.
Алхимиците бяха построили тунелите си над една подземна река, поне това знаеше. Тя коленичи и започна да опипва ръба на пропастта, докато не намери това, което търсеше — стълба, закачена за камъка. Реката бе на повече от трийсет метра надолу, а цепнатината в скалата бе толкова тясна, че тя понякога докосваше другата страна, докато слизаше по стълбата. На дъното дървена пътека бе построена над бушуващата река. Малки ниши бяха изковани в стените и след десет минути ходене в нишите се появиха лампи, които осветяваха пещерата в призрачна бяла светлина. Ездач Джостан спря при първата осветена ниша и взе лампата.
— Някой е бил път дотук, за да остави лампи — каза той, — сигурно сме близо.
След това сбърчи нос.
— Не надушвате ли нещо?
Джаслин и Семиан се спряха и подушиха въздуха.
— Пушек — казаха и двамата. Джаслин не бе сигурна какъв извод трябва да си извади от това. Пушекът означаваше, че наблизо има пожар и първата ѝ мисъл бе за дракони. Но след цялото това ходене нямаше как да са близо до входа на пещерите.
Нали?
Втората ѝ мисъл бе за кухненска печка. Бе гладна.
В една тясна част от пропастта, малко по-нататък, тя най-после откри алхимиците. Вече по нишите нямаше лампи, дървената пътека изчезваше, а един глас в тъмнината ги запита.
— Кои сте вие?
— Ездач Семиан, Ездач Джостан и Нейно Височество принцеса Джаслин от двора на кралица Шезира — извика Семиан. Гласът му отекна из пещерите.
— Вдигнете лампите, за да видим лицата ви.
Джаслин вдигна лампата си и понечи да изругае идиотите, застанали на пътя ѝ, но се въздържа. Бе уморена, гладна, покрита със синини и драскотини от безброй падания и леко обгорена в лицето.
Миризмата на пушек се засили.
След секунда над тях се появиха светлини и тя видя група бронирани войници на дървена платформа. Те им хвърлиха въжена стълба. Когато Джаслин се изкатери по нея, видя, че това не са прости войници, а легендарните Елмазени стражи.
— Ваше Височество — поклони се капитанът, — изпратихме капитан пред вас, така че да не стават повече грешки.