Хурос си наложи да мисли за всичко това, докато главата му се замая, а след това продължи да мисли за тях. Те бяха крехка и несигурна броня, но засега държаха ужаса настрана. Когато тази броня падна, той притисна с нокти обгорената си кожа, докато болката не прогони всяка друга мисъл от главата му.
„Трябва да останеш жив…“
Когато се стъмни съвсем, той вече си бе намерил подслон в хралупата на едно огромно дърво. Опита се да заспи. Когато не успя, започна да си повтаря, че сега е лято, че нощите са къси и топли, дори в подножието на Гръбнака, че слънцето скоро ще изгрее. Щеше да стигне обратно до реката, наемниците щяха да го чакат, кралицата и Ездачите ѝ щяха да се върнат и всичко щеше да е наред.
Нощта бе наполовина превалила, когато започна да вали.
9
Маршал-рицарят
Лейди Настрия, Маршал-рицар и ръководител на Ездачите на кралица Шезира, се огледа и забеляза с крайчеца на окото си своето отражение в огледалото. Видя това, което винаги бе виждала. Ниска, незабележителна с нищо жена, късо подстригана, която по някакъв загадъчен начин бе достигнала до поста Маршал-рицар на най-могъщата кралица в кралствата. Енигма. Самата тя не бе сигурна коя е точно.
Но ако бе енигма, днес бе много раздразнена енигма. Имаше проблеми с ботушите си. Колкото ѝ да ги наместваше с крак, все ѝ бяха неудобни. Сякаш за една нощ се бяха стеснили.
— Направи ли го или не?
Кралица Шезира се бе излегнала в ъгъла на стаята, в която Маршал-рицарят сменяше дрехите си с официални. „Изглеждаше далечна“, помисли си Настрия. „Разтревожена.“
— Казано накратко, не знам.
Петата ѝ най-после се намести. Сега оставаше да оправи и другия ботуш.
— Ако го е направил е било много потайно.
— Може и да сме грешали за Говорителя Хирам. Той вече не е на себе си. Може би трябваше да доведем Бялата със себе си, за да я види преди Джехал.
Лейди Настрия изсумтя.
— Ваша Светлост, Хирам мрази принц Джехал, а освен това е дребнав и отмъстителен. Изпратихте Бялата отвъд Пурпурната Шпора, защото ако я бяхте довели в Елмазеното гнездо, той щеше да намери начин да я съсипе, дори само заради старческата си злоба.
— Листра и Джаслин май също не бяха очаровани от нашия Говорител.
— Не. Бяха заети да зяпат пратеника на Валмеян, принц Тихан. Или се хилеха на глупостите на принц Тирин и братята му. Който, за огромно съжаление, несъмнено ще ни очаква при Устата на Гнева след няколко дни. Но, Ваша Светлост, да ме прощавате, но у Хирам вече няма нищо очарователно. Някога бе силен човек, никога добър или справедлив, но достатъчно силен, за да налага волята си. Но вече не е дори и това. Кралствата ще си отдъхнат, когато вземете поста му.
Шезира се изправи и започна нервно да крачи напред-назад.
— Онзи Хирам, който помнех, когато всички бяхме много по-млади, щеше да уреди някой от мъжките дракони да оплоди бялата ми женска, докато спим. После щеше да се извини, разбира се, но да вземе яйцата, които се измътят. Но той вече не е такъв човек. Ако го бе видяла снощи, щеше да знаеш това.
— Така, както го разказвате, е добре, че не го знам. Щях да се изкуша да го избавя от мъките му на място. Най-после!
Настрия въздъхна облекчено, когато намести крака си и във втория ботуш за езда.
— Не, мисля, че постъпихте мъдро, кралице моя, задето не доведохте дара на Джехал тук. Не открих нищо нередно в гнездото на Хирам, но все пак… бих казала, че принц Джехал щеше да е много ядосан, ако подаръкът за сватбата му бе развален.
След това Настрия сбърчи нос.
— Дочух някои отвратителни слухове за Хирам. В последно време развил вкус към малки момчета. Никой не го е виждал с жена от месеци, а момчетата, които чистят, започват да изчезват.
Кралицата въздъхна и Настрия се намръщи. Шезира определено не бе на себе си тази сутрин. Изглеждаше замислена и обезпокоена. И всичко това, защото Говорителят Хирам може би най-после умираше.
— Смяташ ли, че трябваше да се омъжа отново след смъртта на Антрос?
— Не! — Настрия рязко се извърна настрана, преди кралицата да се обърне към нея, и се засуети около едно копче.
— Предполагам, че не. Наистина нямаше смисъл. — След това Шезира се засмя и посочи към вратата. Двете излязоха, а после яхнаха драконите си и прелетяха разстоянието до гнездото на Говорителя Хирам в мълчание.