Метероа кимна и избута Джехал до залата за пиршества. Танците бяха свършили, а принцеса Листра стоеше по средата на пода. Всички го гледаха, но той нямаше време да каже каквото и да е било, понеже група рицари се нахвърлиха отгоре му. В следващия момент го вдигнаха във въздуха. Хората крещяха и се радваха. Когато изви врат, можа да види, че принцеса Листра е ескортирана от две кралици, майка ѝ от едната страна, Зафир от другата.
Той затвори очи. Дори не бяха напуснали залата, когато ръцете на рицарите започнаха да разкъсват дрехите му. Освен просташките им шеги, можеше да чуе и кикота на кралица Фион. Потрепери. Жените винаги бяха най-лоши.
Вдигнаха го високо във въздуха и го показаха на всеки, който намериха, преди да стигнат Слънчевата кула в центъра на палата. Там почти го изтърваха, докато се опитваха да изкатерят стръмните вити стълби, но очевидно предпочитаха това, вместо да го пуснат да ходи сам. Когато го свалиха на върха, той вече бе напълно замаян, но нямаше време да мисли за това. Някой вече бе натикал бокал в чашата му. Една от племенниците на Силвалан.
Как ли се казваше тя?
— Скръбта на Девицата! — изкрещя някой и после се чу гръмък смях.
Той я изпи, както се очакваше от него, и се замоли наум Ездачите около него да не са толкова пияни, колкото изглеждат. Наум си припомняше целия списък от драконови крале и кралици, които бяха изтравяни в сватбената си нощ. Друга част от него започна да брои секундите, преди Скръбта да подейства. Щеше да му отнеме повече време от обичайното, бе сигурен.
Когато го съблякоха целия, го облякоха в сватбената му премяна, безсмислена дреха, направена така, че да падне при най-лекото докосване. Стаята около него започна да се върти, но все още имаше няколко минути преди отварата да подейства напълно.
Един по един Ездачите, принцовете и принцесите идваха при него с ритуални съвети за предстоящата нощ, след което си тръгваха.
— Скръбта на Девицата развързва езика — извика някой. „Това бе вярно“, помисли си той. Подобно вещество използваха алхимиците в гнездото му, със своя пушек на истината. Върху Люспестите и войниците му. Той се ухили. Каква загуба. Всички тези хора, полудели от страст.
— Всичко развързва — още смях.
Метероа бе надминал себе си. Трябваше да пише на Хирам, с благодарност от името на всички курви в Стръмния връх. Започна да се смее.
— Тровиш ли баща си?
Джехал премигна. Въпросът стигна до съзнанието му като мед, падащ от лъжица. Гласът бе на Джаслин. Принцеса Джаслин. Нали лорд Метероа бе казал, че тя ще дойде? А и той не си спомняше да я бе виждал.
„Защо не“, обади се един глас в подсъзнанието му. „Защо не кажеш истината и не приключиш с всичко. Всички искат да знаят. Така поне ще я разкараш.“
Отвори уста, но една ръка я запуши.
— Махай се от тука, вещице. Как смееш. Къш, къш! — Ръката го пусна. — Съжалявам, племеннико. Бъди мил с булката си, но не прекалено. Предполагам, че и тя обича малко твърдост. Поне повечето от нас обичат.
Джехал се огледа и се усмихна. Кралица Фион си тръгваше. Не трябваше ли и тя да каже нещо? Както и да е, махна се.
Сякаш премигна, тъй като и рицарите му ги нямаше. Така и трябваше. Скръбта на Девицата си играеше с усета за време. Вече не му оставаше много време. Съвсем не.
Видя врата. Трябваше да мине през нея. Преди мисълта да изскочи от главата му, той го направи и мина по още едно вито стълбище. Глупавата сватбена премяна започна да пада и не след дълго той се озова чисто гол в стая с осем ъгъла, прозорци по стените, всеки от които бе отворен, с под, постлан с възглавници, завивки и матраци, под които имаше слама. Листра стоеше пред него. Скръбта я бе замаяла и тя се олюляваше насам-натам с потъмнели и изцъклени очи.
Усети как нещо в него пламва. Принцеса Листра отвори уста и тръгна към него. Той залитна към нея.
Не още, още не!
Имаше още няколко секунди преди да загуби представа за това какво върши. С остатъка от волята си започна да брои прозорците. Вторият отляво на вратата… гледа на изток. Този…
Той избута принцеса Листра към прозореца.
— Звезди… — прошепна той. — Погледни към звездите.
Той застана зад нея и я прегърна и погледна към друга кула и друг прозорец. Прозорецът бе още тъмен. Кралица Шезира не бе могла да се прибере навреме, което бе жалко. Той искаше тя да види как той взима дъщеря ѝ. Като прелюдия към всичко, което щеше да последва. А глупачката се бе забавила.
Но после Скръбта го обзе изцяло и Листра се притисна до него.