Кемир посочи към изгорения белег на гората.
— Според теб това ли е селото, което трябваше да намерим?
Няколко овъглени цепеници още димяха. Всичко останало бе станало на пепел, но не това привлече окото на Солос.
— Зарежи селото — той посочи към реката.
Това, което видя, на пръв поглед приличаше на огромна бяла скала, но прекалено гладка. Когато я погледна внимателно, Солос забеляза, че скалата има очи. Той продължи да я гледа, когато тя бавно разпери криле, крака и опашка и се превърна в дракон.
Кемир подскочи радостно.
— Ние я намерихме! Ще вземем пари!
Солос обаче го докосна по рамото, за да го предпази.
— Нещо не е наред. Няма Ездач.
— Естествено, че няма. Бяхме там, не помниш ли. Когато другите дракони нападнаха. Имаше викове, крясъци и пламъци и бягахме, за да не станем на пепел. Забрави ли?
Солос се приближи към гората, отдалечавайки се бавно от реката. Драконът го наблюдаваше, а в очите му се четеше подозрителна интелигентност.
— Така и не намерихме Люспестия.
— Защото е пукнал.
— Тогава защо драконът е изпепелил селото? — Солос заотстъпва по-бързо. — Драконите не нападат, освен ако Ездачите им не им наредят.
— Може да е била гладна.
— Може и още да е.
Драконът се размърда. Солос хвана Кемир за ръка и двамата побягнаха.
Дарове за Люспестите
През десетте години, в които драконът се отглежда, трябва да се правят дарове. Ако даровете не са достатъчно хубави, онези, които получат дракона си, ще открият, че люспите му не са особено бляскави, че летенето му не е особено добро и завоите му са по-тромави от очакваното. Когато драконът най-после навлезе в зрялост, Ездачът посещава гнездото, в което той е отглеждан за последен път, и прави още веднъж подаръци. Тогава и само тогава драконът става негова собственост. Преди да напусне гнездото е прието Ездачът да даде малък подарък и на Люспестия (или Люспестата), която е хранела неговото животно още от излюпването му. Драконовите принцове наричат това Дар за Люспестия.
23
Пряспа
От небето се изсипа огнен порой, който погълна нея и Дребния на гърба ѝ. Водите на реката закипяха, а камъните запукаха от жегата. Тя почувства присъствието на други дракони в небето много преди да ги види. Различните умове и мисли идваха в главата ѝ като различни цветове и звуци, но това първоначално не я притесни. Други дракони идваха и си отиваха през цялото време и Дребните никога не се плашеха. Тогава усети как мислите им се променят, цветовете им потъмняват и се изострят и накрая всичко потъва в огън. Разбра какво идва.
Малко преди пламъците да ударят, тя разпери криле, покривайки главата си и Дребния зад нея. Направи го по инстинкт — да защити очите си и Дребния. Другият Дребен, който викаше ядосано, яздеше я и ѝ казваше какво да прави, за съжаление бе твърде далеч и не можеше да бъде спасен.
Почувства как мислите му угасват и това я натъжи. Дребните изгаряха толкова лесно…
После усети как за втори път я обгръща огнена струя. Пламъците я стоплиха, но не я уплашиха. Дребният за жалост се притесни и то много. Тя усещаше страха на всички наоколо, но най-вече на Дребния зад себе си. Освен това той изпитваше болка. Бе паникьосан и ужасен. Тя усети емоциите му, без да знае какво да прави с тях. Никога не бе изпитвала такива чувства. Тя поиска да се махне от тях. Новите дракони бяха все още наблизо. Чувстваше мислите им, свирепи и опасни. Те кръжаха наоколо. Щяха да се върнат.
Тя хвана Дребния внимателно с лявата си предна лапа и се затича надолу по реката, като набираше сила с всеки размах на крилете си. Един от другите дракони профуча над нея. Тя усети мислите му и задържа Дребния близо до себе си, когато драконът над нея започна да бълва огън.
Той мина над главата ѝ. Когато го направи, тя се стрелна във въздуха и го ухапа за опашката. Все още държеше Дребният до гърдите си. Той бе изгубил всякакъв самоконтрол, гърчеше се в лапата ѝ и пищеше. Мислите му бяха несвързани и объркани. Накараха я да се почувства странно. Когато я приближи още един дракон, тя щракна със зъби и към него и го удари с опашка. Почувства изненадата му, когато той кривна настрана.
Продължи да се издига, все по-бързо и по-бързо. Искаше да се махне от това място. Понякога ѝ се струваше, че Дребният иска да ѝ нареди да спре, но мислите му бяха прекалено объркани и си противоречаха. Трима дракона я следваха. Те бяха по-големи и по-възрастни, а освен това си имаха и Дребни, които да им казват какво да правят. Чувстваше тяхната решителност и враждебност.