— Загубихме се — призна Кейлин. — Идваме от гнездото на кралица Шезира. Надали си я чувала…
Не е.
— Дъщерята на кралица Шезира се жени за сина на крал Тиан. Пряспа и аз бяхме сватбени подаръци, но ни нападнаха други драконови рицари. Не знам чии. Ние обаче се измъкнахме. Загубени сме от седмици в тази планина. Предполагам, че не знаеш къде сме?
Кейлин изпъна рамене и се намръщи. Жената поклати глава, съвсем леко.
Дребни Кейлин, какво е Душевна пепел?
— Не знам — Кейлин погледна към жената. — Какво е Душевна пепел?
Жената потрепери и погледна настрани. Кейлин видя как очите ѝ попадат на нещо между скалите. Малка кожена кесийка.
Мъжете, които я правят, я купуват за удоволствие. Тя я иска. Има нужда от нея, като храна и вода. Взела е от Пепелта и е избягала. Затова са я наказали. Наказание. Отмъщение. Възмездие. Да, разбирам това. Празни мечти. Глупави.
— Направиха ѝ това, задето ги е обрала?
Така мисли. Друг Дребен на име Марик ѝ е причинил това. Долавям това име и в твоите мисли.
— Те я изнасилиха и пребиха, а после я оставиха да умре. Оставиха и мен да умра. Защо?
Приличаме си. Нашият вид ни липсва по един начин. Липсва ни това, което бихме могли да бъдем. Но сега трябва да тръгвам, Дребни Кейлин. Не съм приключила с лова за деня. Няма да се бавя.
Пряспа се обърна и Кейлин видя как тя се засилва към реката, по посоката, в която бяха тръгнали мъжете. Това може би бе съвпадение, но нещо в мислите на Пряспа му подсказа, че не е така. Тя отиваше да ги намери. Не погледна назад и преди той да успее да стане и да я викне, вече бе твърде надалеч, дори за да долови мислите му.
Когато се върна, той смяташе да я попита какво е направила, да ѝ каже, че така не е правилно, но не можа. Докато мислите се оформяха в главата му, нейните се стовариха върху тях.
Дракони. Идват още дракони.
29
Ловци и ловувани
Когато белият дракон се върна, всички бяха изненадани. Солос едва бе напалил огъня, когато над главата му прелетя огромна сянка. Рицарите погледнаха нагоре и се загледаха в дракона над тях. Солос видя, че животното държи нещо в едната си лапа. Бялата женска плесна с криле и разпери ноктите на задните си крака, спускайки се към тях като чудовищен орел. Когато се приземи в реката и направи няколко крачки, за да запази равновесие, планините сякаш се разтърсиха. След това застана изправена на два крака, с все още разперени криле и изпъната назад опашка.
Солос отстъпи бавно от напаления огън към гората. Бе виждал дракони в такава поза и преди. Същото можеха да кажат и Ездачите, които се появиха край реката.
— Колко време остава преди драконите Ви да дойдат, Ездачо Семиан — промърмори Солос.
Семиан го нямаше, за да отговори, но Солос вече знаеше истината.
Доста време.
Драконът бавно протегна предната си лапа и разтвори ноктите си. В тях се бе сгушил човек.
„Богове“, помисли си Солос, когато човекът се изправи. Люспестият. Изглеждаше добре, малко схванат и насинен и с несигурна крачка, но за човек, останал сам в Гръбнака на света за месец, удивително добре. Може би това да имаш кожа, твърда като камък, не бе толкова лошо.
Ездач Семиан и майстор Хурос излязоха от дърветата тичешком. Не му обърнаха внимание и отидоха право при дракона. Кемир тръгна след тях, но се спря.
— Това доста ще ни улесни — ухили се той.
— Много е напрегната.
— Кой?
— Драконът, глупчо. Погледни я само.
— Мм — Кемир кимна, — готова е да побегне. Нормално. Едва ли помни рицарите. Но как разбра, че е…
Солос му даде знак да мълчи. Люспестият тръгна към драконовите рицари. Изглеждаше много несигурен.
— Достатъчно! — вдигна ръка Ездач Семиан, за да даде знак на Люспестия, който все още бе на около шест метра от него, да спре. Зад Семиан бяха алхимикът и още един рицар. Останалите бавно образуваха полукръг, като се стремяха да бъдат близо до дърветата.
Солос също ги приближи.
— Как се казваш, Люспести? — попита алхимикът.
Люспестият отговори, но много тихо и Солос не можа да го чуе.
— Люспести Кейлин. Дошли сме да приберем теб и дракона ти.
— Кралица Шезира лично ще те поздрави — каза Ездач Семиан. — Драконът ѝ е здрав и не е загубен. Тя ще е много доволна. Вероятно ще бъдеш награден.
Люспестият каза още нещо. Солос присви очи и протегна глава напред, сякаш това щеше да му помогне да чуе думите, които Люспестият изричаше.
След това Кемир постави ръка на рамото му и го задърпа към гората.