Майсторът на Словото приближи ръба на кулата и погледна надолу.
— Дълго падане, а? Ще спомена и това как един инатлив драконов рицар е заел пост, който се полагал на брат му. Знам, че не искахте. И нямам предвид поста на Говорител, а ролята на първороден.
— История, Майсторе на Словото, минало. Това е всичко.
— Историята е всичко, което съм, млади Говорителю Хирам. Ако искате ласкателства, вземете си ласкател, който да ви придружава по стълбите. Знам какво си мислите. Мислите си за книгите, пълни с истории за Вишмир и останалите Говорители от стари времена. Хи-хи. Не забравям, както виждате. Помня как очите ви светваха, когато най-после се съгласявах да Ви разкажа за тях. Главата, посветена на вас, ще е доста по-кратка, Ваша Светлост. Десет години на мир и просперитет, през които нищо важно не се е случило в кралствата, а обикновените хорица са били оставени на мира да живеят обикновения си животец до дълбока старост. Това е историята на всеки истински добър Говорител. Тя е достатъчна.
— Д-ддали?
Херлиан сви рамене.
— Поне за останалите от нас. Ако не е добра за Вас, кажете ми какво искате и ще го напиша. Ще опиша войни, ако искате. Победи, приключения, принцеси, падащи в краката ви. Каквото искате. Колкото слава искате.
— Н-нне, М-ммайсторе, няма да е необходимо — поклати глава Хирам, мъчейки се да прогони тежестта на отчаянието, което го измъчваше напоследък. Това бе всичко, значи. Ще бъде запомнен като добър Говорител, понеже никой друг не е направил нищо. Но за какво тогава да бъде помнен?
Той седна, знаейки, че така позволява и на Херлиан да седне.
— Н-нносиш ли си мастилницата? Нека п-пповикаме п-ппринц Д-дджехал. Една екзекуция, която да бъде като б-ббележка под линия за моето управление.
31
Градината на кралица Алифера
— Имам подарък за теб — каза Джехал, като се усмихна широко. Зафир го погледна изпод мигли. Двамата ходеха заедно, един до друг, между пъстрите храсти и лехите, оформени в цветовете на дъгата. Лятното слънце бе ярко и топло, а лекият бриз носеше странни ухания до носа на Джехал, смес от парфюми и подправки.
— Харесват ли ти градините ми? — попита Зафир. — Мама ги отгледа.
Бяха на достатъчно разстояние, за да е сигурно, че няма да се докоснат, дори случайно. Зад тях имаше група придворни дами на Зафир. Те бяха достатъчно далеч, за да не ги обезпокоят, но и достатъчно близо, за да могат да докладват, че нищо нередно не се е случило между двамата.
— Разбира се, Ваша Светлост. — Той мразеше факта, че трябва да я нарича така, само защото тя вече е кралица, а той прост принц. Щеше да му се наложи да го промени.
— Градините на кралица Алифера са прочути надлъж и нашир из кралствата. Дори далеч на север…
— Искаш да кажеш, че дори принцеса Листра ги е чувала? Не е за вярване — тонът ѝ бе остър като бръснач. — Прочее, как е малката ти съпруга?
Джехал се направи, че не забелязва отровата в думите на Зафир.
— Когато я оставих, бе видимо здрава и също така отегчена.
— Трябваше да я вземеш със себе си. За мен щеше да е удоволствие да я посрещна.
„О, да. Особено сега, когато в нея расте наследникът ми.“
Той не знаеше дали Зафир знае това, самият той не бе напълно сигурен, но признаците бяха видими, а шпионите на Зафир я информираха за всичко. Той се чудеше дали всъщност тя не знае повече от него и се изкуши да я попита дали ще има син или дъщеря.
Но външно само се усмихна.
— Щеше да се зарадва много, сигурен съм. Но предвид състоянието ѝ, трябваше да заповядам да остане в двореца. Страх ме е за здравето ѝ, нали разбираш. Да не вземе да пометне.
Зафир дори не мигна. Значи наистина знаеше. Вместо това тя изсумтя.
— Казвали са ми, че мама е летяла три дни преди раждането ми. А Шезира вероятно е родила децата си на седлото.
„Не, мила, страх ме е да не пометне заради теб“, помисли си Джехал, но иначе каза:
— Мила ми Зафир, би трябвало да ти е ясно, че ще потърся извинение да заключа скъпата си съпруга още преди да се оженя за нея. Мигар ще ми отнемеш и тази свобода?
За миг Зафир не отговори. След това спря и се обърна към него със светнало лице.
— Нима сватбата те прави нещастен?
— Дълбоко нещастен.
— Ще ти помогна да се отървеш от нея — тихо каза тя. — Имам да ти се отплащам за нещо, в крайна сметка.
— Всяко нещо с времето си, любов моя. — Джехал се обърна към придворните дами. Те бяха на около двайсет-трийсет метра, бъбреха си и от време на време хвърляха едно око на кралицата си.
Но нямаше как да ги чуят.