Подготовка? Спомени? Как? От колко време? Колко време си правил това? КОЛКО ВРЕМЕ?
Не видя как Пряспа затяга възела на опашката си, за да смачка алхимика и да го разкъса почти на две. Видя обаче тялото, изстреляно от въздуха като от катапулт право към един от рицарите. Удари го с такава сила, че рицарят полетя във въздуха, а после и двамата с трупа паднаха като парцалени кукли. Усети как небето потъмнява, когато Пряспа полетя над главата му. Тя се приземи на мястото, където бе стоял рицарят и сграбчи друг в ноктите си. Мъжът изпищя, когато тя го смачка, а Кейлин чу как металните люспи на бронята му се огъват и чупят. Другите рицари се стрелнаха за прикритие към дърветата. Опашката на Пряспа обаче шибна отново, с лекота захващайки камък с размер половин човешки бой. Тя го метна към друг Ездач и го сплеска до едно дърво. Той повече не се изправи.
След това забълва огън, като въртеше главата си от една страна на друга. Краищата на гората пламнаха целите. Рицарите, ако бяха достатъчно бързи, щяха да се прикрият с щитовете си. При това си действие обаче спираха да бягат. Пряспа излезе от реката и се насочи към гората. Отново бълваше огън, но този път опашката ѝ заудря дърветата. Тя сграбчи един рицар и го завъртя във въздуха, а после размаза един в камъните до речния бряг. Кейлин заплака и скри лицето си. Не можеше да гледа повече. Чу как хора пищят, а клони и дървета се пукат и падат.
Чу как някой тича до него през реката и чу гласа.
— Какво правиш, бе? Ти да не откачи, бе?
Нечии ръце го вдигнаха във въздуха и го сграбчиха силно, а до гърлото му се опря хладна стомана.
— Кажи на шибания дракон да спре! Веднага!
После чу друг глас.
— Кемир! Остави го, идиот такъв.
Кемир го хвана за лицето.
— Не мога. Не мога да я спра. Тя не ме слуша.
— Кемир! Тя е подивяла! Не можем да я спрем!
— Той е прав.
„Пряспа! Помощ!“
Мъжът с ножа се напрегна, сякаш се готвеше да пререже гърлото му.
— Хубаво тогава, идваш с нас. — Той започна да влачи Кейлин, за да го извади от реката. — Ако това чудо ни изгори, си отиваш с нас, копеле.
Мъжът бе обречен. Всички те бяха обречени. Кейлин разбра това, когато започнаха да го влачат. Усети как Пряспа чува молбата му. Не бе свършила с останалите рицари, но когато приключеше…
— Мамка му!
Почти бяха успели, когато Пряспа се появи като демон от огнения пъкъл от другата страна на реката. Крилете ѝ пръскаха пепел и горящи клони. Огънят отново изригна и другият мъж изпищя.
— Солос!
Мъжът, хванал Кейлин, се препъна и двамата паднаха в росната трева. Мъжът не го пусна, но се завъртя така, че да легне по гръб. Кейлин бе над него, а над двамата се извисяваше Пряспа. Очите ѝ блестяха зловещо, от зъбите ѝ капеше кръв, а в опашката ѝ имаше някой. През пушека и ужаса, Кейлин позна един от наемниците на Маршал-рицаря.
— Пусни го! — кресна мъжът с ножа. — Пусни го или ще убия Ездача ти.
Къде са алхимиците?
Мисълта прогърмя в разума на Кейлин, все едно някой луд бог го бе ударил с чук.
Къде са те? Ще ги изгоря, ще ги изпепеля до последния човек!
„Не знам, не знам!“
В разума си Кейлин се сви на топка. Искаше да умре.
— Знам къде са! — извика мъжът с ножа. — Знам как да ги намеря.
Зловещото зарево в очите на Пряспа изгасна. Тя изръмжа и освободи мъжа, който държеше в опашката си. Кейлин го видя ясно и го позна. Наемникът Солос, нает от лейди Настрия. Не помнеше името на другия.
Кажи ми!
Кейлин премигна. Видя, че в небето летят две черни точици.
34
Лекарството на Джехал
Бяха седем или осем души, всички с покрити лица. Отведоха го от леглото му и минаха през целия дворец. Той викаше и крещеше, но те не му обърнаха внимание. Когато се опита да се съпротивлява, един от тях го удари с такава сила, че устната му се сцепи, а един от зъбите му се разклати. Минаха през двора, влязоха в Стъклената катедрала, а после слязоха по едно тайно стълбище зад олтара. Стигнали едно дълбоко подземие, те минаха през изпълнени с пушек коридори, за да стигнат една мрачна стая. Няколкото факли, греещи по стените, позволиха на Джехал да види машините за мъчения по стените. Хирам стоеше в центъра на залата, осветен от малък мангал.