— Съвсем ли изкуфя, старче? — извика Джехал. — Напълно ли полудя?
Хирам не му отговори. Само наблюдаваше как маскираните стражи оковават Джехал на едно колело.
— Никой няма да прости това. Нито Наргон, нито Силвалан или Зафир, нито дори кралица Шезира и крал Валгар. Даже Сайусите ще излязат от пустинята срещу теб.
Хирам продължи да гледа, леко потръпвайки. Маскираните приключиха работа и се оттеглиха в сенките. Джехал и Хирам останаха сами.
— П-ппропусна някой.
— Да, дори Скалният крал може да се надигне от трона си, ако разбере, че си затворил драконов принц.
— З-ззнаеш ли, н-нне вярвах, че ще д-ддойдеш. — Хирам се надигна с мъка на крака и щракна с пръсти.
— Н-нне те затварям, Д-дджехал. Измъчвам те. Когато п-пприключа, ще можеш да си т-ттръгнеш.
Още двама мъже се появиха от сенките.
— В мен са п-пписмата от кралица Зафир. Тя казва, че ти и к-ккралица Алифера сте били любовници.
Сърцето на Джехал прескочи един удар. Писма от Зафир? Богове! Какво бе сторила тя?
Хирам започна да крачи напред-назад. Двамата маскирани търпеливо чакаха.
— З-ззафир обвинява т-ттеб. Смята, че м-ммайка ѝ с-ссе е самоубила, понеже с-сси щял да се ожениш за друга. Любовници ли бяхте?
Джехал плю към него.
— Нима интересът към гостите на моето легло ще изпълни празнотата в твоето, старче?
— Б-ббяхте ли любовници, Джехал?
— Не ти влиза в работата, Говорителю, но да. Чуках я по всеки възможен начин. На нея обаче все не ѝ стигаше.
Дори в тъмната стая видя как лицето на Хирам се изопва. Говорителя кимна и двамата мъчители се захванаха за работа. Единият приведе глава над него, за да не може Джехал да види какво прави другият. Той обаче почувства ефекта от действията му, когато агонията обхвана цялото му тяло.
— Не! — изкрещя той. — Не бяхме любовници.
Хирам кимна отново и мъчителите се оттеглиха назад. Джехал надигна глава, мъчейки си да си поеме дъх, докато болката отшумяваше. Потта се стичаше по лицето му. Дори не знаеше какво бе направил вторият мъчител. Дали го бяха белязали? Осакатили? Щеше да им върне услугата хилядократно.
— Не. К-ккралица Алифера бе мъдра. Тя те е р-рразпознала, Усойнице. Искам д-дда знам защо я уби. И к-ккак.
— Не съм я убивал.
Мъчителите отново се протегнаха към него, като не спряха да го изтезават за дълго време. Джехал стисна зъби, но накрая се разпищя и се разплака като всички останали. Повтаряше само едно нещо: „Не съм я убил.“
Накрая всичко свърши. Джехал увисна, изтощен. Хирам му хвърли един изпълнен с презрение поглед.
— Ч-ччуваш ли ме, усойнице?
Джехал не отговори. Прецени, че е по-разумно да се престори на припаднал. Тогава Хирам му зашлеви един шамар.
— Н-нне се п-пправи на хитър, момче. Х-ххората ми си знаят р-рработата. Знам, че ме чуваш. Имаш ли нужда от п-ппочивка, Джехал?
Хирам придърпа мангала към себе си. Ръцете му трепереха.
— Трябва ти помощ, старче — изпъшка Джехал. — Ще се подпалиш.
— Майстор Б-ббелеферос даде на всички в гнездото ти п-ппушека на истината.
— Майстор Белеферос застана пред двора на баща ми, пред крал Силвалан, кралица Шезира, крал…
— Да, да. Н-нне намери нищо. К-ккралица Шезира също не откри нищо. Д-ддори прати д-ддъщеря си по време на Скръбта на Девицата и н-нне откри нищо.
Значи затова е било всичко…
— Защото няма нищо за намиране, старче.
Хирам постави мангала до Джехал и посипа прах по въглените. Валма от бял пушек изпълниха въздуха.
— Щ-щще им покажа к-ккак се прави. Майстор Белеферос не м-мможеше да те упои с п-ппушека. Не е р-рразрешено. Но на мен е разрешено. Вдишай дълбоко, Усойнице. Мъчението бе за мое удоволствие. Сега ще си кажеш всичко и ще те обеся. Така п-ппечеля всичко.
Хирам се затътри назад.
— Започваш война, Говорителю. Всички ще се обърнат срещу теб. Всички!
— Н-нне. Н-нняма — Хирам се опита да се усмихне, но треперещите му мускули превърнаха изражението му в зловеща гримаса. — Дори да греша, на никой не му п-ппука, Джехал. За какво да се хабят. След няколко месеца, по един или друг начин, ще с-ссъм си отишъл.
— Ако това е пушекът на истината, старче, можеш да ме питаш за отварата, която донесох със себе си. Тази, която облекчава болките на баща ми. Тази, която може да излекува и теб. Попитай ме за това, жалко старче, и тогава ме попитай какво би сторил, за да ти я дам. Ти си болен, умиращ и то от най-гадната и унизителна смърт, която можеш да си представиш. Ще се наслаждавам като те гледам как гаснеш. Питай нещо, Хирам!