Хирам се изкикоти.
— К-ккакво те кара да мислиш, че ще ти предложа каквото и да е било?
Той излезе и остави Джехал сам. Пушекът, издигащ се от мангала, стана все по-гъст и по-гъст. Усети сладникав аромат, като от гъст парфюм.
Пушекът на истината.
Какво му оставаше сега? Пушекът на истината не бе съвършен. Алхимиците се правеха, че е, но един умен и изпълнен с решителност човек винаги можеше да заблуди разпитвача си. Или алхимиците бяха пуснали и този слух, така че да им плащаш те да разпитват с пушека, а да не го правиш сам?
„Няма значение“, каза си Джехал. „Аз съм умен. И решителен. А Хирам е тъп… не. И той е умен. Трябва да го направя на глупак. Но как. Как? Ще видим…“
Пушекът започна да го омайва. Главата му се замая и той забрави къде се намира.
„Не съм убил Алифера. Тя падна от дракона си. Инцидент. Не бях там. Беше ми лошо и си бях в леглото.“
Той се спря. Не помнеше за какво си мисли. В стаята имаше още някой. Не можеше да мръдне и се чудеше защо.
Освен това бе ранен. Не си спомняше как.
— Г-гговореше си нещо — чу се гласът. Джехал с мъка фокусира погледа си. Аха. Хирам.
— Мале, че си стар — изкикоти се той.
— К-кказват, че д-ддумите, които един човек си к-кказва, когато пушекът го обсеби, са лъжите, които иска да изрече. Какво мислиш за това?
— Звучи умно — ухили се Джехал. Някаква далечна част от него, осъзна той, знаеше къде е и какво му се случва. Но бе заключена далеч, много далеч. Тя скачаше и му крещеше разни неща, но той не я чуваше.
— Т-ттака. Да п-ппродължим с това, к-ккоето к-кказа. Не си убил Алифера. В-ввярно ли е?
— Не съм я убивал — прозя се Джехал. — Бях там. Защо не мога да движа ръцете си?
Далечната част от него викаше и крещеше нещо. Ако се насилеше, почти можеше да я чуе.
— З-ззащото си вързан на колело за мъчения. Б-ббил си там? К-ккакво имаш предвид?
— Бях с нея — погледна той Хирам, — на гърба на дракона, когато тя падна. Не бях болен. Алхимикът ти почти откри истината. Тя скри нещо, когато отлетя от Стръмния връх. Принц Метероа скри същото нещо, когато се върнах. Скри мен. Толкова усилия положихме, така че никой да не разбере, че съм с нея. Внимателно обмислихме всичко. Сега дойде ти с тъпия си пушек и разкри тайната.
— Б-ббил си с нея?
— Говорителю Хирам, изглеждате ми зле. Но да, бях с нея, в един сандък. Съблазнявах я месеци наред. Малки погледи тук, невинни докосвания там. Тя ме искаше, старче. Болеше я за мен. Трябваше само да я погледна и тя се подмокряше. Затова ме натовари на дракона си, така че никой да не разбере. Така че да останем сами и да се чукаме цял ден.
Той се изплези на Хирам.
— Не!
— О, да, стари кралю.
— П-ппопитах в-ввече дали сте любовници. Ти отрече!
— Ти ме измъчваше. Излъгах, за да спреш. Не искаше да го чуеш, но трябваше да повярваш на кралица Зафир. Тя е една хитра малка кучка.
Треперенето на Хирам се засили. Той стискаше и пускаше юмруците си, вървеше напред-назад, огрян от светлината на мангала. Далечният глас в ума на Джехал още му крещеше някакви неща. За Хирам. Джехал се намръщи.
— Това разстрои ли те, старче? — попита той — Много ли те разстрои?
Той тръсна глава, мъчейки се да разбере какво му казва гласът. Да ядоса Хирам?
Той погледна към Говорителя.
— Това ядосва ли те?
Хирам го удари.
— Д-дда. Уби ли я?
Добре. Джехал усети вкуса на кръв в устата си.
— Земята я уби. Когато падна. Знаеш ли защо падна? Искаш ли да знаеш? Май да. Искаш ли да разбереш защо не бе овързана като нормален Ездач? Не загряваш ли? Искаш ли да разбереш защо намериха трупа гол?
Хирам отново го удари.
— Дали тя е паднала или аз съм я бутнал? Това ли искаш да разбереш? Или дали е паднала преди или след като я изчуках?
Този път Хирам го удари в стомаха.
— Млъквай!
— Може би искаш да разбереш колко пъти я изчуках?
— МЛЪК!
Джехал се разкашля.
— Не. Искаш истината, стари кралю, и сега ще си я получиш. Да, бях неин любовник. Чуках я и тогава, когато умря. Исках да я оправя върху гърба на дракон. Чукал ли си по време на драконов полет, старче? Яко е, ама глупаво. Хората падат.
Той килна главата си настрана. Трябваше да продължи да говори.
— Искаш да знаеш какво е усещането с Алифера? Да знаеш как пъшка, когато свършваше? Да разбереш какво обичаше най-много? Знаеш ли, че ѝ бе кеф като я прасках отзад? Знаеш ли какво ми шепнеше, докато я обарвах? Затова ли е всичко? Понеже никога не си я имал? Искаш да разбереш какво е било с нея? Хубаво, старче. Питай. Ще ти разкажа всичко.