Но разказът му свърши дотук. Хирам, обезумял от ярост, изрева. Той започна да псува Джехал и го заудря. Когато приключи, Джехал разбра, че е, защото някакви маскирани хора го отвеждат.
Въпреки всичко, принцът се ухили.
Бе победил.
35
Кемир
Лежеше по гръб. Целият бе вир-вода и му бе студено. Ледената вода продължаваше да тече около него, а камъните, които стояха по дъното ѝ, болезнено опираха в гърба му. Държеше ножа си опрян до гърлото на човек, който едва познаваше, а над тях стоеше разгневен дракон. Вече бе хванал Солос с опашката си. Мозъкът на Кемир блокира. Не можеше да мисли. Щеше да умре.
Къде са алхимиците?
Думите дойдоха като от някой друг. Взираше се в пастта на дракона, очаквайки всеки момент от нея да изригнат пламъци. Пастта бе зинала неподвижно над него, но думите дойдоха и без нея.
Къде са те?
Изпълниха цялото му същество, мощта им бе като на самия дракон.
Къде са останалите? Къде?
Чувстваше, че главата му ще се пръсне.
Къде са алхимиците?
Усещаше плътта на Люспестия, мека, но защитена от твърди като стъкло люспи белеща се кожа. Не знаеше дали ножът изобщо може да го засегне.
— Знам къде са! — извика той, само и само да махне шума от главата си. — Знам как да ги намеря.
Яростта в очите на дракона се сведе до яд, горещ като жарава. Чудовището се вгледа в него и изръмжа, след което подхвърли Солос във въздуха и отново го хвана с опашката си, обръщайки го с главата надолу. Лицето му бе на сантиметри от това на Кемир.
Кажи ми.
— Не му казвай! — изкрещя Солос, след което изпищя, тъй като опашката около него се затегна. Кемир усили хватката си около гърлото на Люспестия.
— Ако ти кажа и пусна този, ще ме изгориш.
Виждам планини в ума ти. Те са наблизо. Кажи ми или ще изгоря и двама ви.
— Навсякъде около теб има планини, драконе. Изгори ме и никога няма да разбереш кои ти трябват.
Лицето на Солос се изкриви в агония, когато драконът затегна опашката си още малко. След това чудовището погледна нагоре. Без предупреждение пусна Солос, обърна се и се затича по реката. След няколко секунди се издигаше във въздуха. Кемир видя как две черни точици се движат във въздуха. С нежелание пусна Люспестия и отиде до Солос.
— Добре ли си?
Солос се изправи. Кръв покриваше лицето му, избила от плитка драскотина на скалпа му. Държеше лявата си ръка внимателно.
— Бил съм и много по-добре.
— Можеш ли да ходиш? — Кемир погледна през рамо. Люспестият се бе изправил и гледаше към небето, замаян и изгубен. Солос се изправи.
— Май да.
— Това е хубаво. Ще го хвана и ще избягаме.
— Ами Ездачите?
Кемир направи гримаса.
— Какво за тях? Всички са мъртви.
— Не всички. — Солос посочи как по средата на реката една фигура в доспехи се изправя с мъка на крака. Кемир се ухили. Ездач Семиан. Какъв късмет!
— Това скоро ще бъде поправено — каза той и извика. — Хей, Ездачо! Я ела насам.
— Чакай.
— Ще приключа с него бързо. Ще се махнем оттук преди приятелите му да се върнат.
— Чакай!
— Какво? — изръмжа Кемир.
Ездач Семиан приближаваше към тях, препъвайки се във водата.
— Кой каза на белия дракон какво да прави?
— Не мисля, че някой му казваше каквото и да е било.
— Но това не е редно.
— Може би, може би не — сви рамене Кемир. — Не знам нищо за драконите, освен какво могат да правят с Ездач на гърба.
Той завъртя ножа в ръцете си. Семиан бе дошъл още по-близо. Изглеждаше като да е в шок, неспособен да разбере какво се е случило.
Лесна плячка.
— Нека поговоря с него. — Солос полека мина по камъните, докато стигне до замаяния драконов рицар. От небето се чуха зловещи крясъци, които проехтяха из долината.
Кемир се сви.
— Ездачо! Ездач Семиан! Добре ли сте!
Но Семиан не отговори. Лицето му бе странно, изпразнено от емоции. Кемир усети как косъмчетата на врата му настръхват. Опасност! Той направи крачка напред.
— Солос!
Устата на Семиан бе зяпнала, а очите му гледаха в нищото, но когато нападна, го направи бързо и прецизно. За едно мигване на окото извади меча си и прониза Солос. Наемникът изпъшка и се преви напред. Когато Семиан извади меча си, Солос се строполи във водата. Кемир осъзна, че не може да мръдне.
— Солос!
Семиан вдигна меча си и го свали рязко, забивайки върха му в тила на Солос.
— Солос!
Семиан се обърна към Кемир. Погледът му се бе прояснил.
— Копеле скапано!
Кемир се поколеба. Искаше да отмъсти, изгаряше от гняв, имаше нужда от възмездие. Кърваво и незабавно. Но Семиан бе въоръжен. Бе рицар. И бе показал изненадваща бързина.