„Точно така“, окуражително му промърмори бокала, когато опря устните му. „Изпий ме до дъно. Бъди мъж отново.“
Бъди мъж.
37
Договорка
Кемир изпълзя от прикритието на дърветата. По средата на реката раненият дракон спря да вие и погледна към него. Кемир бързо се върна назад, но драконът не проявяваше голям интерес към него. Ездач Семиан не се виждаше никакъв. Може би в битката го бяха смачкали.
Но това бе прекалено хубаво, за да е истина. Кемир изтича между дърветата покрай реката, докато не стигна такъв завой, иззад който драконът не можеше да го види. След това отново изпълзя от гората. Семиан продължаваше да не се вижда никакъв. Драконът също не бе мръднал. Той го гледаше известно време, колкото да набере кураж да иде до мястото, където лежеше Солос.
Когато най-после стигна до него, се замисли защо изобщо си е правил труда. Солос бе мъртъв. Той знаеше това от момента, в който видя как Ездачът го намушква с меча си. Взе обаче лъка на Солос, а също и колчана му със стрели.
— Сбогом, братовчеде — той обърна Солос и нежно взе амулета от врата му, след това обърна гръб на тялото и отново се отправи към прикритието на дърветата.
Там внимателно погреба амулета. След това започна да търси следи от Семиан. Не намери такива, но когато слънцето се спусна зад планините още два дракона кацнаха в реката. Кемир видя това, след като вече се бе скрил в гората. Опъна лъка си и приближи, докато успее да различи животните. Драконите пляскаха в реката, охлаждайки се, докато Ездачите си почиваха на брега. Четирима драконови Ездачи.
Не, петима.
Стисна юмруци. Различи Семиан сред тях. Мръсникът бе все още жив. Помъчи се да чуе разговора им. Вятърът донесе думите им до ушите му.
— Видяхме Вихрена Сянка по пътя — каза един от Ездачите. Кемир не можеше да види лицето му. — Миас бе нейният Ездач, нали? От него няма и следа. Какво се случи?
— Открихме бялата. Люспестият бе с нея и отказа да ни я върне. Насъска я по нас.
Семиан поклати глава.
— Всички останали са мъртви, в това число и алхимикът. Оцеля само един от наемниците, но те някак си се бяха спогодили с Люспестия.
Кемир постави стрела в лъка си. Вятърът носеше и миризмата на дракони, лек дъх на въглени и пепел. Той му се наслади. Щом можеше да ги подуши, те не можеха.
„Мръсно, лъжливо копеле. Мога да те убия на мястото, на което седиш. Точно сега.“
— Миас и Аракир се върнаха преди да приключим. Бялата ги нападна във въздуха. Не видях какво се случи с Миас. Бялата вероятно го е докопала.
Семиан погледна към дракона със счупено крило.
— Аракир яздеше Буря. Видях как Бялата я напада и двете падат в реката, хапейки се една друга. Аракир бе смачкан, а Буря има счупено крило и вероятно счупен крак. Бялата също бе ранена и тръгна нагоре по реката. Куцаше. Не видях да полита. Люспестият бе с нея. Оцелелият наемник също избяга. Предполагам, че е вече далеч.
„Не, тук съм.“ Кемир се загледа в стрелата си. „Къде да те улуча, Ездачо? В лицето? В гърлото, както направи ти със Солос? Не в сърцето, там явно няма нищо.“
Той свали лъка си. Това бе прекалено лесно. Семиан можеше да умре тук и така Солос щеше да бъде отмъстен. Но щеше да си остане мъртъв.
Разбира се, щяха да останат още четирима драконови рицари, но те бяха в брони. Кемир бе сигурен, че може да се скрие в гората преди те да насъскат драконите си срещу него. Но за него не бе достатъчно просто да прониже Семиан. Искаше да го види как страда. Трябваше да умре бавно и мъчително.
— Видяхме Бялата. Тя е на няколко километра нагоре по реката — обади се друг от Ездачите. — Видяхме Вихрена Сянка, а после и Буря. Богове! Какво да правим? Дали да отидем при Бялата? Вече се стъмва.
Къс по къс щеше да го разкъсва. Кемир вдигна лъка си.
— Не. — Семиан направи гримаса. — Да. Не знам. Вихрена Сянка ранена ли е?
— Не мога да кажа.
— Ами иди и провери тогава. Ако може да лети, отведи я обратно в лагера. Кажи им какво е станало и им нареди да извикат друг алхимик. Кажи им, че Бялата е намерена. Някой трябва да остане с Буря. Останалите…
Първата стрела удари Семиан в крака, точно над коляното. Той изкрещя, залитна и падна във водата. Втората стрела удари един от другите Ездачи в гърба. Третата порази ранения дракон във врата, но предизвика единствено съскане от негова страна. Кемир не спря, за да изстреля четвърта, вместо това влезе по-навътре в гората и се спусна по посока течението на реката. Рицарите нямаше да го намерят в гората, бе сигурен в това, а драконите нямаше да го забележат в тъмното. Осъзна, че е много доволен от това, че не е убил Семиан. Да отнеме живота му бе еднократно действие. Да го прострелва в краката и ръцете бе нещо, което можеше да прави отново и отново.