— Ах — той пое ръката ѝ и я целуна. — Много си сладка, миличка.
Зафир отдръпна ръката си.
— Не ме докосвай. Не искам никой да ме докосва. Опитах се да мисля за теб, когато онова животно ме оноди, но сега, когато се сетя за теб, мисля за него.
Тя потрепери.
— Отвратително е.
— Колко неприятно. На Антрос му се носеше слава на голям любовник. Явно Хирам не споделя достойнствата на брат си.
— Той е един жалък пияница, който бърза да свърши. И това нямаше да успее без моя помощ. Не го ли видя с твоята играчка?
— Видях как се тресеш под него. Чух писукането ти. Голямо шоу.
— Слава на боговете, всичко мина бързо — тя направи гримаса, — но щом си го видял, не ме разпитвай повече. Какво търси Шезира в Пурпурната Шпора? Сериозно е изнервила Хирам. Знаеш, че това не помага на каузата ти.
— Сериозно? — прихна Джехал. — Не съм мислил върху това. О, повярвай ми, малко повечко търкания между двамата изобщо няма да ми навредят, но уви, опасявам се, че кралицата се е върнала в гнездото си. Вместо това трябваше да хабя чара си по противната ѝ щерка.
— Алмири?
— Не, тя е душичка. Имам предвид подобната на дракон по нрав и лице Джаслин, която е като грозно копие на майка си. Тя имаше нахалството да ме попита дали тровя баща си, когато бях пил от Скръбта.
Той отново се засмя.
— Трябва да благодаря на кралица Фион за това. По-умна е, отколкото изглежда. Бях посрещнат доста хладно, а и май казах няколко глупости. Добре поне, че тя бе достатъчно мила, за да отдаде това на проблемите от предните няколко дни.
Той пак се засмя.
— Докато търсят липсващия си дракон са успели да загубят още един.
Зафир повдигна вежда.
— Намерили прословутата Бяла, но тя ги нападнала. Грозната принцеса се опита да скрие станалото от мен, но видях, че има дракон със счупено крило. Освен това са загубили единия от алхимиците си. Забелязах и Ездач в тежко състояние. Някой го пронизал в крака. Това означава, че драконът едва ли си хвърчи просто така.
Неговият дракон.
— Когато напуснах, се чудеха какво да правят с ранения дракон — Джехал потърка брадичката си. — Сега си давам сметка, че имаха много алхимици. Повече от нормалното. Освен това вече знам точно колко дракона има там, а имам и приблизителна идея за броя на Ездачите. Принцеса Грозноватка се надяваше да не забележа тези детайли.
Той сви рамене.
— Но все пак съм впечатлен. Замислят нещо, а аз нямам идея какво е то.
Кралица Зафир поклати глава.
— Принц Джехал, това не е хубаво. Изнервят не само Хирам, но и мен. Не е нормално наблизо да има толкова много дракони.
Тя спря и погледна към града. От Елмазеното гнездо се издигна фигурата на дракон.
— Ще трябва да тръгваш — изправи се тя.
— Колко жалко. Надявах се да те имам за по-дълго.
— Сигурна съм в това.
Зафир подсвирна. Драконът ѝ погледна от реката, където се плискаше с Призрачния.
— Но не бива да рискуваме да ни засекат заедно. Трябва да се махнеш преди дракона да се издигне до нивото, в което ще види Призрачния и Изумрудено Огледало заедно.
Джехал се изправи с нежелание. Трябваше да обясни на Призрачния, че няма да може просто да се метне в пропастта и да разпери криле, а ще трябва да полети по трудния начин. Той въздъхна и тъкмо тогава кралица Зафир го изненада, като се метна в ръцете му и се притисна до тялото му.
— И на мен ми се искаше да останем заедно за по-дълго — прошепна тя.
Джехал махна косата от лицето ѝ и измърка:
— Мислех си, че като ме погледнеш се сещаш за Хирам.
Зафир направи гримаса.
— Това бе като дойдох. Сега си мисля за теб, но без дрехи.
Той я целуна и прокара ръце по тялото ѝ.
— Няма да сме разделени още дълго, любима.
— Дай ми сили да не го убия в леглото му, Джехал.
— Дай ми търпение, с което да издържа миговете без теб.
— Ще трябва пак да легна с този сакат изрод. А ти ще бъдеш с хубавата си булка. Как искам да прережа и неговото, и нейното гърло, а след това да съм си с теб.
Джехал си наложи да я пусне.
— Мисли си за това, мила, но не забравяй за Хирам.
Тя изсумтя.
— Спокойно. Той мисли само за отварите ти, лицето на майка и междукрачието ми.
Джехал я погали за последно, след което се обърна към Призрачния. Махна ѝ през рамо.
— Когато той се ожени за теб и те направи Говорител, ще можеш да прережеш колкото си гърла поискаш.
— Ще запомня това, Джехал — извика тя. — Той ще е първият. Ти ще избереш кой да е втори. Ти или булката ти.
39
Клисурата
Драконът бе ранен. Кемир не бе забелязал това, когато полетяха по средата на нощта. Всъщност, сгушен в ноктите на летящия в мрака звяр, той не бе забелязал почти нищо. Видя обаче земята, огрявана от лунната светлина, не много далеч под него, но достатъчно, че да се размаже в нея, ако драконът реши да го пусне. Крилете на звяра вдигаха шум като гръмотевица, докато се размахваха.