На сутринта драконът вече го нямаше. Те потърсиха Кейлин, но не намериха и следа от него, за което Кемир не съжаляваше дълбоко. Когато драконът се върна късно следобеда, ноктите и муцуната му бяха целите в кръв, а дъхът му вонеше на мърша. „Но пък изглежда дебел“, помисли си Кемир.
Полетяха на север, където живееха алхимиците. Драконът така и не каза какво се е случило с Люспестия.
А Кемир така и не го попита.
Данът на драконовия крал
Преди подходящият дракон да се излюпи, неговият Ездач посещава гнездото не един и два пъти. По време на всяко свое посещение той носи подарък на майстора на гнездото. Тези подаръци са много важни, тъй като тяхното качество предопределя грижата, която избраният дракон ще получи.
Когато подходящият дракон най-после се излюпи, драконовият крал определя цена, известна като дан. Най-често той е уговорен предварително, но докато не плати цената, Ездачът не може да знае дали в сделката няма да има промени. Понякога данът взима всичко, което Ездачът има, а понякога — нищо.
40
Раздяла
Джехал се събуди от неспокойния си сън. Бе измъчван от кошмари — как бяга и е преследван, как трябва постоянно да гледа през рамо и независимо къде стигне, трябва да бяга отново, преследван от унищожителен зной.
Измъкна се от леглото и застана до прозореца. Казам, момчето, което отговаряше за нощното му гърне, се бе свило на стола си и хъркаше шумно. Джехал отвори прозореца, за да допусне светлината в стаята. Казам не мръдна. Джехал харесваше тази черта на момчето. Освен че бе глухоням и по-верен от куче, Казам спеше като пън. Джехал можеше да си организира оргия и хлапето пак нямаше да разбере нищо.
Отвън той видя, че слънцето се подава иззад хоризонта. Корабите минаваха през устието на река Яростна. Утринното слънце караше водите ѝ да изглеждат като пламнали.
Джехал потръпна и извърна поглед. Тази гледка му напомни за кошмарите му. Нямаше златен дракон с рубинени очи на перваза отвън и това бе всичко, което го вълнуваше.
Той се върна до леглото си, седна, извади парче бяла коприна изпод възглавницата си и го уви около очите си. Погледът му се замъгли и потръпна, а после се озова някъде другаде. Бе в Кулата на Въздуха в Елмазения дворец. Под леглото на кралица Зафир, невидим и нечут.
Заслуша се. Долови дишане. Нейното дишане. Бе спокойно, все едно спи. Не чу хъркане. Ако Хирам бе с нея, този звук щеше да е ясен. Но пък Хирам рядко идваше при нея, а още по-рядко оставаше. Обикновено Зафир бе тази, която го посещаваше, а после се връщаше в леглото си. Понякога се прибираше посред нощ, боса, стиснала дрехите си и невероятно тъжна. Друг път изглеждаше ядосана. А някога търсеше златния дракон, а после заставаше пред него гола и му пращаше въздушна целувка или пък имитираше как повръща, или се правеше, че задушава някой. Той не бе сигурен дали има предвид него или Хирам.
Понякога на сутринта търсеше него. Ако и двамата бяха сами, те си шепнеха думи, които чуваха през малките златни уши и се гледаха през малките рубинени очи на дракончетата.
Но това ставаше по-късно. Сега бе твърде рано за Зафир. Скрит под леглото ѝ, малкият златен дракон завъртя главичката си и започна да лази по пода. Той започна да маха с криле по-бързо от насекомо и полетя, а после се настани на леглото, на известно разстояние от главата на Зафир, след което спря и я загледа.
Джехал си пое дълбоко въздух. Бе дълбоко заспала, а в това състояние спираше дъха му. Можеше да я гледа часове наред.
Съвзе се, свали бялата коприна от очите си и я скри под възглавницата. След това си постави черната коприна.
„Я да видим, скъпа, кого шпионираш днес?“
Отговорът не бе особено изненадваш. Малкият дракон на Зафир бе в стаята на Листра, както обикновено. Зафир очевидно не можеше да мисли за нищо друго освен за това колко често той споделя ложето на съпругата си. Бе приятно предвидима.
Джехал се ухили и ритна столчето на Казам. Проблемът с ревността на Зафир бе предизвикателството. На него му се искаше да види колко пъти може да оправи жена си без любовницата му да го хване с дракона си. Бе потискащо лесно.
Но ако бе трудно, вероятно той щеше да се старае дори повече.
Отново ритна столчето на Казам. Момчето подскочи, а после падна. След това се изправи, изпъна рамене и го поздрави.
„Имам съобщение за жена си.“