— Но не колкото ти ще липсваш на мен.
Той я накара да замълчи с целувка. Бе по-добре да не отговаря. Понякога двамата си лежаха така и той се чудеше дали не е сбъркал тотално в стратегията си, а това бяха опасни мисли. Затова той се зае да подсигури мъката от раздялата им. За около час времето за тях спря.
Когато приключиха, тя заспа в ръцете му, както правеше винаги. Той бе изненадан да установи, че също е заспал, както стана ясно след като лорд Метероа затропа по вратата, викайки, че е време за тръгване. Листра се прозя и се изтегна, след което се изправи и го погледна усмихната.
— Трябва ли да тръгвам?
— Опасявам се, че да. — Джехал извика Метероа да го остави за няколко минути, след което потърси дрехите си.
— Моля те, не се връщай веднага в покоите си. Излез да пояздиш или мини през банята. Изпрати някой да проветри стаята ти, докато те няма.
— Защо?
— Защото те моля за това.
— Но аз исках да нося…
Той я прекъсна рязко.
— Заради мен. Заради времето, което изкарахме сега.
За миг тя изглеждаше обидена и той се почувства, сякаш го е ударила с нож. Но след това се усмихна.
— Щом такова е желанието ти.
— Наистина ще ме зарадваш. Слушай! — хвана я той за лицето. — Докато ме няма, имай вяра само на Метероа. Не на принцеса Джеска, принцовете Искан и Мазмамир или някой друг роднина. С тях споделям една кръв, но и една амбиция. Можеш да вярваш на кралица Фион, но не и на синовете ѝ. Внимавай особено с Тирин.
Когато тя излезе, той извика Метероа, който му помогна да се облече.
— Докато ме няма, се погрижи тя да е в безопасност. Каквото стане с нея, ще стане и с теб, приятелю. Ясен ли съм?
Метероа го погледна скептично.
— В такъв случай вероятно ще трябва да преяждам и дебелея, но все пак гледайте да се върнете преди раждането, Ваше Височество.
— Винаги има възможност изобщо да не се върна.
— Тогава грижата за нея отпада — килна глава принц Метероа, — но моля, Ваше Височество, споделете с мен, коя предпочитате повече, жена Ви или кралица Зафир?
Лицето на Джехал се изопна и той излая.
— Марш навън!
— Ваше Височество…
— Казах марш! Преди да съм намерил нещо остро!
Останал сам, той се дооблече бавно. Но Метероа си позволяваше твърде много. Щеше да му се наложи да му каже две приказки, след като приключеше с останалото. Но пък бе задал добър въпрос, на който Джехал нямаше отговор.
Последното нещо, което направи, преди да си излезе, бе да вземе черната и бяла копринени ленти изпод възглавницата си и да ги върже на китките си. Рицарите южняци често заплитаха платове около ръцете си — на лявата ръка те означаваха завоевания, на дясната поет ангажимент. Заради този обичай той лесно можеше да носи платовете на Тайтакей със себе си. Обикновено поставяше черния плат на лявата си ръка и белия на дясната. Така му се струваше редно.
След малко той свали черния плат и го уви около очите си. Малкият златен дракон бе все още в стаята на Листра и жужеше гневно насам-натам, търсейки начин да се измъкне.
Джехал се ухили. Когато излезе, започна да си свирука.
41
Изкуството на войната
Тихия, драконът на принцеса Джаслин, внезапно се гмурна надолу. Петима от Ездачите на кралица Шезира се разпръснаха на пръв поглед без предварителен план. Земята приближаваше към принцесата с невероятна скорост. А на нея имаше група войници, вдигнали щитове от драконови люспи. Тихия избълва струя огън към тях, а после разпери криле, спирайки падането си. Джаслин се почувства все едно е притисната от огромна ръка към врата на дракона и остана без дъх. Не знаеше дали огънят е направил нещо полезно, но се съмняваше. Воините бяха половината легион на Елмазената стража и имаха достатъчно време, за да съберат щитовете си в непреодолима преграда. Но пък идеята на гмуркането не бе да ги изгори, а да ги разсее, да помогне на рицарите да влязат в битка по такъв начин, че тя самата да оцелее.
Зад нея петимата рицари се спуснаха към войниците от пет различни ъгъла едновременно, завъртяха се и отлетяха обратно. Години бяха практикували този ход, приготвяйки се за този ден.
Когато отлетя от войниците на земята и техните опасни скорпиони, Джаслин остави Тихия да се издигне във въздуха и се обърна към Ездачите си. Трима от тях я следваха, други двама вече бяха свалени. Което означаваше, че докато се бяха обръщали, войниците бяха успели да ги докопат. А от своя страна това значеше, че ако битката бе истинска, те щяха да са мъртви.
— Двама? — Джаслин потупа Тихия по врата. — Хванаха двама. Видя ли това? Дали мама ще бъде ядосана?