Джаслин стисна юмруци и зъби.
— Но традицията е да няма контакт! Никой не приземява драконите си, за да нападне врага. Така могат да ги убият!
— Атакуващите Ездачи са щели да умрат при истинска битка, но Говорителят Хирам заяви, че след като драконът на Зафир е нанесъл щетите, а тя се е измъкнала без драскотина, резултатът ѝ се признава.
Алмири прегърна Джаслин през рамо и я отведе на ръба на покрива, далеч от любопитни уши.
— Вслушай се в съвета ми и не казвай нищо.
— Това е измама — просъска Джаслин отново.
Алмири я принуди да седне.
— Само ако Говорителя каже така, а в случая той си мълчи. Кога за последно видя Хирам? Имам предвид преди днес.
Джаслин плю от ръба на кулата.
— По пътя за сватбата на Листра. Когато мама практически прикани някой да открадне белия дракон.
Тя се намръщи.
— Ако принц Джехал може да качи крал Тиан върху дракон, защо не е довел Листра? Това не е честно.
Алмири обаче не ѝ обърна внимание.
— Да си забелязала нещо около Говорителя Хирам?
— Не — сви рамене Джаслин.
— Не ти ли прави впечатление, че той вече нито трепери, нито заеква?
Джаслин погледна към Говорителя.
— Вярно, че той имаше такъв проблем.
— Ах, сестричке, нищичко ли не забелязваш? — засмя се Алмири. — Говорителят Хирам умираше от около година. Болестта на алхимиците. Знаеш ли каква е тя?
Джаслин поклати глава.
— Погледни към крал Тиан. Той страда от същата болест.
— Знам, че е болен.
— Започва се с треперене. Докато годините отминават, човек бавно губи всичките си възможности. В крайна сметка изходът е летален, но хората или умират от глад, понеже не могат да се хранят, или семействата им ги приспиват. Крал Тиан е болен вече почти десетилетие.
Алмири поклати глава.
— Това, което се опитвам да ти кажа, е, че Говорителя Хирам беше болен, но сега се чувства по-добре, а кралица Зафир бе тази, която му намери лекарството. Носят се и други слухове за Хирам и Зафир. Ако бях на твое място, не бих казала нищо пред него.
— Измамата си е измама — подсмръкна Джаслин.
Алмири я хвана за ръката и я стисна.
— Слушай ме внимателно, сестричке. Няма да казваш нищо, което може да ядоса Говорителя и няма да коментираш кралица Зафир, ясно ли е?
— Защо?
— Защото ако го направиш, мама ще ти откъсне главата. Тя е изнервена. Не бях я виждала в такова състояние от дълго време. Смята, че Хирам може да смени мнението си за това кой трябва да е следващият Говорител.
— Не може да го направи.
Алмири стисна ръката ѝ още по-силно.
— Може. Той е Говорителя.
— Но ние имаме договор!
— Той лесно може да бъде нарушен.
— Но…
Алмири я пусна. Устата ѝ се изкриви в усмивка.
— Малка ми Джаслин, това са крале и кралици, а не дракони. Те не правят това, което им кажеш.
42
Крале и кралици
Хирам свали чашата си и се изправи. Огледа огромната маса, на която стояха кралете и кралиците, рицарите и лордовете, майсторите-алхимици и жреците. Не помнеше кога за последно се е чувствал толкова млад, силен и могъщ. Отварите на Зафир размътваха ума му, създаваха му постоянно чувство за нервност, но премахваха треперенето и заекването, а това бе всичко, което имаше значение. Той носеше Робата и Копието на Говорител, а силата на оръжието се предаваше и на него.
Наистина не можеше да си спомни кога за последно се бе чувствал толкова силен.
Навсякъде около масата господарите и господарките на кралствата спряха да се хранят и се обърнаха към него. От всяка страна на масата имаше крале и кралици. Зад него бе Сирион, верният братовчед, наследил короната и трона му, когато той, Хирам, бе станал Говорител. Срещу него бяха гранд-майсторите на алхимията и драконовите жреци, които щяха да коронясат наследника му. Но едно от местата на масата бе празно — Скалният крал не бе дошъл да ги уважи. Това обаче не бе изненада.
Той удари с чаша по масата и се изкашля.
— Тези думи се казват на всеки десет години и вие ще ги чуете днес. За някои от вас те са познати. Тези думи са стари, мъдри слова и не идват от мен, а от всички Говорители. Тези слова са изваяни през десетилетията. След днешния ден има още десет години, в които няма да ги чуете. Затова ви моля да слушате и да помните.
Той се огледа около масата. Някои слушаха, други се правеха, че слушат. Това обаче не бе от значение. Гласът му звучеше силно и той се чудеше дали някой от тях може да разбере какво удоволствие е да можеш да говориш отново свободно, без да си измъчван от постоянно треперене. Той погледна към своя стар приятел и враг, крал Тиан. Той не слушаше. Спеше и леко потръпваше.