Пагано разглеждаше въпроса от гледна точка на етиката. Според него беше напълно естествено да постави подписа си под статия, в която излага възгледите си. Куоко смяташе, че такава строгост може да отблъсне от вестника много талантливи хора, които не биха посмели да дадат статиите си в републикански вестник, ако трябва да признаят, че работят за него.
Пагано се обърна към Шампионе, който също присъствуваше на приема, с молба да изкаже мнението си. Генералът каза, че във Франция статиите са подписани само в разделите „Литературна смесица“ и „Наука“; подписват се на полето на листа някои отзиви, чиито автори не са достатъчно скромни, за да печатат инкогнито.
Мнението на Шампионе по въпроса беше още по-важно, защото идеята за републикански вестник принадлежеше нему.
Решиха, че статиите ще се подписват по желание.
Оставаше въпросът за главния редактор. При евентуална реставрация на кралската династия, главният редактор на „Партенопейски Монитор“ беше готов за бесилката, както се изразяваха шутовете на господин Пурсоняк.
Но и този път Шампионе спаси положението, като каза, че редактор вече е намерен.
При тези думи у Куоко заговори националната гордост. Представен от Шампионе, този редактор, естествено, щеше да бъде чужденец; а, колкото и благоразумен да беше нашият достоен магистрат, той все пак би предпочел да рискува главата си, като постави името си под официалния орган, отколкото да позволи там да стои името на французин.
Първият брой на вестника трябваше да се появи на другия ден. Докато обсъждаха въпроса дали статиите да се подписват, броят вече се съставяше.
Около голяма маса, покрита със зелено сукно, на която имаше мастило, хартия и пера, седяха пет или шест човека — членове на комитетите и съчиняваха указите, които трябваше да бъдат разлепени на другия ден по стените на къщите. Председател беше Карло Лауберг.
Указите засягаха кралския дълг, дълг, който се признаваше за национален. В този дълг бяха включени всички кражби, извършени от краля до момента на отпътуването му, било от частни банки или благотворителни учреждения, такива като заемната каса, сиропиталището и приюта за стари хора.
След това съставиха декрет за подпомагане на вдовиците на революционните мъченици или жертвите на войната, на майките на героите, загинали за родината. Съчиняваше го Мантоне и, като го завърши, написа в полето следното „Надявам се, че майка ми ще получи някога право на тази милост“.
Следваше декрет за понижаване цената на хляба и макароните, за премахване вносното мито на маслото, отмяна на целуването на ръка при мъжете и титлата „сиятелство“.
Малко в страни от другите, генерал Дюфрес, комендантът на града и замъците, пишеше указ за театрите:
„Генерал-комендантът на града и, замъците.
Оплакванията срещу военни от всички чинове, които муниципалния съвет и директорите на различни театри ми изпращат ежедневно, ме задължават да напомня за преките им задължения, което и правя, като ги предупреждавам постоянно. Настоящият указ известява, че ако някой забрави за дисциплината и своите задължения към обществото, ще бъде строго наказан.
Театърът винаги е служил за показване на смешните страни, пороците и добродетелите на народа, обществото и отделните хора; в него винаги са се събирали хора, бил е обект на уважение, място на просвещение за едни, на мирно веселие за други и отдих за всички. Поради тези съображения, от началото на френското възраждане театърът се нарича школа на правите.
Следователно, всеки военен или друг човек, който наруши реда и приличието, които са първи закон на обществени места, било с прекомерно одобрение или неодобрение към артистите, което би прекъснало представлението, ще бъде незабавно арестуван и препратен при коменданта на града, за да получи наказание, отговарящо на провинението му. Всеки, който не спазва издадените закони и заповеди на главнокомандуващия за уважение на гражданите и тяхната собственост, и заема чуждо място в театъра, което се случва всеки ден, също ще бъде наказан.
Всеки военен или друг човек, който се опита да отблъсне часовоя със сила, да се качи на сцената или да влезе в стаята на някоя от актрисите също ще бъде арестуван.
Командирът на стражата и адютантът на коменданта да следят за изпълнението на настоящата заповед, и тези, които в случай на безпорядък не арестуват подбудителите, сами ще бъдат наказани, като нарушители на общественото спокойствие“.