Младите хора, разтревожени от светлината, проникнала в тяхното убежище, потънало в удобен полумрак, се върнаха към реалния живот, от който бяха отлетели с позлатените крила на чистата любов, и, без да се движат, обърнаха към херцогинята сияещи погледи, както трябва да са постъпили първите обитатели на рая при вида на ангела господен, под зеленото дърво, сред цветята, в минутата, когато за първи път са си казали: „Обичам те“.
Те се бяха укрили тук в самото начало на вечерта и бяха останали до края. Не чуха нищо от това, което беше казано, дори не подозираха какво се беше случило. Стиховете на Мон-ти, музиката на Чимароза, статията на Пиментел — всичко се разби в плюшената завеса, която отделяше света от техния, неизвестен никому рай.
Като видяха празния салон и самотната херцогиня, те разбраха само, че е време да се разделят.
Двамата въздъхнаха и с един и същи тон прошепнаха: „До утре!“
После, развълнуван, опиянен от любовта, Салвато я притисна за последен път до сърцето си, сбогува се с херцогиня-та и излезе, а Луиза обви с ръце шията на приятелката си, като млада девица от античността, поверяваща своята тайна на Венера и прошепна в ухото й:
— О! Ако знаеш, колко го обичам!
XXXIII
АНДРЕА БЕКЕР
Като прекрачи прага на врата, съединяваща двете къщи, Луиза видя Джованина, която я чакаше в коридора.
По лицето на девойката още се четеше удовлетворението, което изпитват слугите, когато някое важно събитие им дава възможност да проникнат в личния живот на господаря си.
Луиза неволно почувства към своята камериерка отвращение, което никога по-рано не беше изпитвала.
— Какво търсите тук и какво искате от мен? — попита тя.
— Чаках госпожата, за да й кажа нещо извънредно важно.
— Какво толкова има да ми кажете?
— Красавецът банкер е тук.
— Красавецът банкер? За кого говорите?
— За господин Андреа Бекер.
— За господин Андреа Бекер? А как е попаднал тук?
— Пристигна вечерта, господарке, около десет. Искаше да поговори с вас. Според вашите разпореждания, отказах да го пусна. Но той настояваше толкова упорито, че му казах истината, че госпожата не е в къщи. Той помисли, че го лъжа. И тъй като ме умоляваше в името на вашите интереси да му позволя да ви каже само няколко думи, му показах цялата къща, за да се убеди, че действително сте излезли. И тогава, тъй като, въпреки молбите му, отказах да му кажа къде сте, той със сила влезе в трапезарията, седна на един стол и заяви, че ще ви чака.
— В такъв случай, тъй като нямам никакво основание да приемам господин Андреа Бекер в два часа през нощта, аз се връщам при херцогинята и няма да изляза от там преди господин Андреа Бекер да е напуснал дома ми.
И Луиза наистина тръгна обратно към вратата.
— Госпожо! … — раздаде се умоляващ глас в дъното на коридора.
Този глас предизвика в Луиза учудване, няма да кажем гняв, защото нежното а сърце не познаваше това крайно чувство. Но тя изпита силно раздразнение.
— А, това сте вие, господине, — каза тя и тръгна към него с решителна стъпка.
— Да, госпожо, — отвърна младият човек, като застина в най-почтителен поклон.
— Тогава сте чули това, което току-що казах за вас на моята камериерка.
— Чух, госпожо.
— Защо тогава влизате със сила при мен и, знаейки, че не одобрявам вашите посещения, сте все още тук?
— Защото трябва да поговоря с вас, наложително е. Разберете го, госпожо.
— Наложително? — усъмни се Луиза.
— Госпожо, давам ви дума на честен човек, — а думата на представител на нашето семейство и нашата фирма в продължение на три века нито веднъж не е давана необмислено, — уверявам ви с това, че, заради спасението на вашия живот и запазването на вашето имущество, кълна се, трябва да ме изслушате.
Убедеността, с която младият човек произнесе тези думи, накара Луиза да се поколебае.
— За подобна беседа, господине, ще ви приема утре, в по-удобен час.
— Утре, госпожо, може да бъде твърде късно. При това, в удобен час … Какво разбирате под това?