При тази саможертва, едновременно толкова проста и велика, Луиза почувства че очите и се насълзяват и миглите й са вече влажни. Тя протегна на Андреа ръката си, а той приближи устни към нея.
— Благодаря ви, господине, — каза тя. Не мога да се досетя, откъде идва измяната, но ще ви кажа едно: доносникът е добре осведомен. Аз никому не съм доверявала своите тайни, но на вас ще кажа: да, аз обикнах, но с майчина любов, макар и огромна, човека, на когото спасих живота. Когато почувствувах, че тази любов завладява сърцето ми със силата на непреодолима страст, поисках да замина, да напусна Неапол, да последвам съпруга си в Сицилия, не за да избягам от съдбата си, жестока съдба, която ми предсказаха, но за да запазя съпружеската вярност, в която съм се клела, за да запазя неопетнена женската си чест. Господ не пожела това. Бурята ни раздели, морето отнесе лодката му, а аз останах на брега. Ще ми кажете, че бурята утихна, че е трябвало да се кача на първия кораб за Сицилия и да се присъединя към мъжа си. Ако той ми беше заповядал или просто ми беше дал да разбера, че желае това, щях да замина. Но той не ми заповяда, не ме помоли, и аз останах. Вие говорихте за съдбата, която ви кара да ми откриете вашите тайни; но ако вие имате тайна, имам я и аз. Нека всеки от нас следва пътя, който е начертала съдбата му. Каквато и да е участта, приготвена ми от моята, аз навеки ще съхраня в сърцето си благодарност към вас.
— Сбогом, господин Бекер. Помнете, че дори най-ужасните мъчения няма да откъснат вашето име от устните ми. Обещавам ви!
— А вашето име, — отвърна Бекер като се поклони, — дори на ешафода, където бих се качил заради вас, завинаги ще остане в сърцето ми.
И, като се поклони още веднъж на Луиза, той излезе, като остави на масата знака на лилията, който трябваше да я предпази от надвисналите опасности.
XXXIV
ТАЙНАТА НА ЛУИЗА
Като остана сама, Луиза отново се отпусна на стола и потъна в дълбок размисъл.
Преди всичко — кой беше този таен, неизвестен враг, който знаеше за всичко в къщата, и който, в своя донос до роялисткия комитет, разкриваше и най-дребните подробности от личния й живот?
Фактите от доноса бяха известни само на четирима: доктор Чирило, Микеле, — глупакът, магьосницата Нано и Джованина. Доктор Чирило! Не можеше да става и дума за подозрение! Микеле — глупакът би дал живота си за своята млечна сестра.
Оставаха магьосницата и Джованина.
Нано би могла да издаде Салвато и Луиза по времето, когато този донос би бил добре заплатен: тя не беше го направила. Значи, алчността не беше причина за доноса: продиктувала го беше омразата.
Джованина! Подозренията, макар и твърде неясни, се спряха върху нея.
Но защо Джованина би могла да изпитва ненавист към господарката?
Луиза не виждаше и най-малък повод за това. Но младата жена вече доста отдавна беше започнала да забелязва в поведението на камериерката си промени, които беше отнесла към странностите на характера й. Тези странности се връщаха сега в паметта й и събуждаха подозрения, които тя не можеше да си обясни. Луиза се учудваше на беглите погледи, злите усмивки, резките думи, всичко това се беше засилило от онази нощ преди отпътуването, когато тя, вместо да замине, беше докарана обратно в къщи. Раздразнението на Джовани-на беше нараснало при влизането на французите в Неапол и особено след срещата на Луиза със Салвато.
При твърде скромното положение на камериерката, Луиза дори не можеше да допусне мисълта, че причина за омразата на девойката към нея беше любовта на последната към Салвато и ревността към нея, и че същите страсти, които вълнуват сърцето на знатната дама, могат да измъчват душата на простата селянка.
И макар причините за ненавистта на Джованина да й бяха неизвестни, подозренията на Луиза започнаха да укрепват.
Тя взе от масата картата с лилиите, скри я до сърцето си, излезе от кабинета, затвори след себе си вратата и влезе в будоара си.
Там завари Джованина, която подготвяше нощния й тоалет.
Луиза успя да забележи погледа, с който я посрещна девойката.