О, ако можех да се надявам, че ще намеря прозореца Ви отворен, и че ще прекарам поне час в щастливата стая бих благословил двудневното си заточение, дарило ми такава милост! Оставих в двореца Ангри хора, които да ми донасят писмата. Те, може би, ще са много, но аз ще чакам с надежда само едно.
Ах, каква чудесна вечер прекарах снощи!!
Ах, колко скучна вечер ми предстои да прекарам днес!
Довиждане, моля прекрасна мадона от Къщата с палмата! Чакам и се надявам.
Луиза направи отчаян жест.
Ако Салвато се върнеше едва в петък вечерта, как би могла да го спаси от нощното клане?
Тя би имала време единствено да умре заедно с него.
Куриерът чакаше отговор.
Какво можеше да отговори Луиза? Тя не знаеше.
Заговорът, несъмнено, беше организиран в Салерно, както и в Неапол. Нали Бекер каза, че въстанието трябва да избухне „в Неапол и околностите му“?
За миг й се стори, че ще полудее.
Джованина, неумолима като съдбата, й повтаряше, че куриерът чака отговор.
Луиза взе и написа:
„Получих Вашето писмо, възлюбени ми братко. При всички други обстоятелства бих се радвала да Ви отговоря: «Вашият прозорец ще бъде отворен и аз ще Ви чакам в щастливата стая». Но, аз трябва да ви видя преди да изтекат тези два дни. Още днес ще изпратя Микеле при Вас в Салерно. Той ще Ви донесе писмото, което ще Ви напиша веднага, щом успея да подредя мислите си.
Ако напуснете вашия хотел, или двореца на Интендантството, или, квартирата, където сте отседнали и където Микеле ще дойде да Ви търси, оставете съобщение къде ще бъдете, за да Ви намери той на всяка цена.
Тя сгъна писмото, запечата го и го връчи на куриера.
Момъкът се сблъска в градината с Микеле.
Микеле донесе същата новина, че Салвато не е в Неапол и че е оставил нареждане да му препращат писмата в Салерно.
Луиза помоли Микеле да я почака. Тя трябваше да помисли и да му даде важни поръчения. Може би, тя самата щеше да тръгне с него за Салерно.
После, прекалено развълнувана, тя влезе в стаята си и се заключи.
Микеле, който беше свикнал да вижда млечната си сестра спокойна, се обърна към камериерката й.
— Какво й е на Луиза тази сутрин? — попита той. — Да не би, откакто аз поумнях, тя да се е побъркала?
— Не зная, — отвърна Джованина, — тя изглежда така, след като тази нощ я посети господин Андреа Бекер.
Микеле видя злата усмивка, пробягнала по устните на Джованина. Беше я забелязвал и друг път. Но сега тя толкова явно изразяваше ненавист, че той, може би, би поискал обяснение, ако в тази минута Луиза не беше излязла от спалнята си, загърната в пътническа пелерина. Лицето й, по-скоро строго, отколкото спокойно, носеше отпечатъка на твърда решимост.
— Микеле, каза тя, — можеш да разполагаш с целия ден, нали?
— Целият ден, цялата нощ, цялата седмица!
— Тогава да вървим, — каза тя. После, като се обърна към Джованина, добави: — Ако не се върна тази вечер, не се безпокойте. Но ме чакайте цялата нощ.
И, като направи на Микеле знак да я последва, излезе първа.
— Господарката за първи път ми се ядоса, — каза Джованина на Микеле. — Постарай се да узнаеш причината.
— Е, — отвърна ладзароните, — вероятно е видяла усмивката ти.
И той бързо се спусна по стълбите, за да догони Луиза, която с нетърпение го чакаше пред градинската вратичка.
В Неапол не е трудно да намериш карета, и това е така, защото няма държавна служба за пътуване.
Ако трябва, например да отидат в Салерно и вятърът е благоприятен, хората пресичат с гондола залива, наемат карета в Кастеламаре и след три и половина — четири часа пристигат в Салерно.
Ако вятърът е насрещен, каретата наемат още в Неапол, на първия ъгъл, на първия кръстопът, на първия площад; заобикалят залива през Портичи, Резина, Tope дел Греко, преминават планината през кариерата и пристигат в Калерно приблизително за същото време.
Едва на брега Микеле попита за целта на пътуването и като разбра, че трябва да видят Салвато, попита млечната си сестра кой път предпочита.
— По-краткият, — отвърна Луиза.
Микеле погледна хоризонта. Денят обещаваше да бъде прекрасен. В Неапол пролетта започва през януари, а заедно с пролетта идват прекрасните дни. Весел вятър духаше от морето и леко набръчкваше повърхността на залива, по който се плъзгаха множество лодки, тартани, фелуки; тяхното предназначение се познаваше по големината им, а принадлежността им към една или друга нация — по контурите или платната. Микеле предложи на Луиза пътуване по море, което беше прието без възражение.