Микеле слезе на Мерджелина и за два пиастра нае една лодка за двадесет и четири часа.
Ако трябваше да пътуват с весла, би струвало два пъти по-скъпо, но сега можеше да използват платното и лодката струваше само два пиастра.
Загърната в плаща, със спусната качулка, която скриваше лицето й, Луиза слезе в лодката. Микеле й направи седалка, като сгъна наметалото си.
Малкото триъгълно платно беше обърнато по посока на вятъра и лодката, бяла и грациозна, като лекокрила чайка, се понесе напред.
Те минаха покрай замъка Уово, над който се развяваха едно до друго френският и неаполитанският трибагреници и преминаха залива напряко, така че струята зад кърмата остави следа, подобна на тетивата на лък.
Двамата моряци познаха Микеле. Въпреки великолепната му униформа или, може би, тъкмо благодарение на нея, започнаха разговор за събитията през деня.
Микеле беше един от най-усърдните енориаши на Микеланжело Чиконе, славният свещеник — патриот, който, повикан от Чирило, беше присъствувал при последните минути от живота на сбира, ранен от Салвато.
Той беше превел Евангелието на неаполитанско наречие и беше обяснил на ладзароните тази книга източник на всички човешки добродетели, която им беше напълно неизвестна.
Гъвкавият и схватлив ум на младия ладзарони бързо беше възприел демократичния дух на великата книга. Привърженик на революцията, той никога не изпускаше случай да привлече на страната й другите.
Затова, щом лодката тръгна и двамата моряци, хвърляйки безгрижен поглед към хоризонта, я предоставиха на северозападния вятър, Микеле ги заговори:
— Е, приятели, — попита ги той, потривайки ръце, — надявам се, че сега сте доволни?
— От какво? — попита старшият, който изглежда, не споделяше радостното настроение на Микеле.
— От това, разбира се, че сега можете спокойно да ловите риба в целия залив, от Позилипо до нос Кампанела. Тиранът не може вече да ви забрани това.
— Какъв тиран? — попита съшият моряк.
— Как какъв? Фердинанд, разбира се!
— Той съвсем не е тиранин, защото всеки лови риба в свои води, — отвърна по-младият, който явно беше изцяло на страната на приятеля си. — Той забранява други да ловят тук.
— Значи, смяташ, че морето е собственост на краля?
— А не е ли?
— Не, уверявам те, че морето е наше. Твое, мое, на всички и всеки!
— Чудна работа!
— Така да е. Ще ти го докажа …
— Слушаме те.
— Земята принадлежи на богатите.
— Съгласен ли си с това?
— Да. И ето доказателство, че тя им принадлежи, и че те имат право на това: нали земята е поделена между тях със стени, огради, ровове, всякакви граници, докато морето… Е, покажете ми, моля ви, границите, рововете, оградите и стените, които разделят морето!
Единият от моряците се опита да му възрази.
— Почакай, — прекъсна го Микеле, — още не съм свършил. За да даде урожай, земята трябва да се изоре и засее. А морето нито се оре, нито се сее. Ние само събираме жътвата — калкана, минога, морени, скатове, омари, лангусти и този запас постоянно се попълва: жътвите следват една след друга — няма нужда да обработваш и наторяваш морето. Ето това ме кара да говоря: земята принадлежи на богатите, а морето — на бедните и на Бога. Трябва да бъдеш тиранин, и то безсърдечен, за да лишиш бедните от това, което им е дал Господ. Евангелието учи: „Който дава на бедните, дава в заем на Господа Бога“.
— Хм, хм! — изсумтя по-разговорчивият от двамата моряци, временно объркан.
— Е, какво ще ми отговориш? — попита Микеле, който предварително се чувствуваше победител.
— Какво пък, ще отговоря.
— Отговаряй тогава.
— Ще отговоря, че кралят има казино в Мерджелина …
— Да, онова, където продаваше риба.
— Дворец в Неапол, замък в Портичи, вила Фаворите, и всичко това на брега на залива.
— И какво доказва това?
— Ами това, че ако не морето, поне заливът принадлежи на краля.
— Вярно е, — подкрепи го вторият, ободрен от доводите на другаря си, нима имаме дворци на брега на залива? А и ти самият, с твоите красиви думи, нима ги имаш? Отговаряй.
— А защо тогава, — не се предаваше Микеле, — защо не е построил голяма стена от върха на Позилипо до нос Кампанела с врати, за да пропускат лодките и корабите.
— Той е достатъчно богат, за да си я построи, стига да поиска.
— Да, но не е достатъчно могъщ. При първата буря Господ Бог ще духне тези стени, и те ще паднат, като стените на Йерихон.
— Но защо, когато французите станаха господари на Неапол и трябваше да настъпи благоденствие, хлябът и макароните са на същата цена, както и при тирана?
— Вярно е. Но муниципалитетът издаде указ, според който от петнадесети февруари цените на хляба и макароните ще се понижат спрямо предишния курс.