И Луиза показа на Салвато картата с лилията и направи знака, който й беше разкрил Андреа Бекер.
— Значи, трябва да имаш карта с лилия, — повтори Салвато, — и да за хапеш първата става на големия пръст? (Такива са били, според думите на съвременниците, условните значи за спасение). Нещастници! Искат да ги спасят от робството, а те на всяка цена държат да си останат роби!
— Е, сега, когато ти разказах всичко, — каза Луиза, като седна в скута на Салвато, — кажи какво да правим? Помисли и ми дай съвет.
— Няма какво да мислим, мила моя, любима Луиза. За верността трябва да се плаща с вярност. Този човек е искал да те спаси.
— И теб също; тъй като знае всичко — че си бил ранен, че съм се грижила за теб, че шест седмици си лежал в дома на херцогиня Фуско; той знае за нашата взаимна любов и ми каза: „Спасете го, заедно със себе си“.
— Това още повече ни задължава, както вече ти казах, да отвърнем с вярност на неговата вярност. Този човек е искал да ни спаси. Да го спасим и ние.
— Как?
— Като му кажеш „Вашият заговор е разкрит. Генерал Шампионе е предупреден; там, където разчитате на лесна победа, ще срещнете отчаяна съпротива; вие смятате напълно безполезно да проливате кръв по улиците на Неапол. Откажете се от вашия заговор. Побързайте да заминете; последвайте сами съвета, който ми дадохте“.
— Тези думи показват твоята честност, мили ми Салвато. Ще постъпя както ме съветваш. Но послушай …
— Какво има?
— Стори ми се, че чух шум в съседната стая, затвори се врата. Дали някой не ни е подслушвал? Може би ни следят?
Салвато бързо скочи: стаята беше празна.
— Тук нямаше никого, освен Микеле, — каза той. — Как мислиш, лошо ли е, ако ни е чул?
— Не, защото не знае името на човека, който ме посети. Защото, мили Салвато, — добави Луиза през смях, — ти го направи такъв патриот, че той веднага би хукнал, за да го издаде.
— Е, — каза Салвато, — значи, всичко е наред и съвестта ти е спокойна, нали?
— Можеш ли да ме увериш, че постъпваме според всички правила на честта?
— Кълна ти се в това.
— Ти си добър съдия в делата на честта, Салвато, и аз ти вярвам. Като се върна в Неапол, ще предупредя водача на заговорниците. Името му няма да произнеса никога, дори в твое присъствие. Значи, той с нищо не може да бъде компрометиран; или ако се случи така, няма да е по мое желание. Нека не мислим повече за нищо, освен за щастието да бъдем заедно. Аз току-що проклинах политическите смутове, революциите и заговорниците … Бях си изгубила ума! Без тези политически смутове твоят генерал нямаше да те изпрати в Неапол; без тези революции нямаше да те познавам; без тези затворници не бих била сега редом с теб. Да бъде благословено всичко, което се върши по волята Божия: тъй като то е за наше благо!
И младата жена, напълно успокоена, радостна и сияеща, се хвърли в обятията на възлюбения си.
XXXV
МИКЕЛЕ — МЪДРЕЦЪТ
Кой е казал: „Любовта е силна като смъртта“?
На кого от писателите, духовни или светски, принадлежат тези думи — не знам и нямам време да проверявам. Те приличат на максима, но всъщност са само факт, и то неточен.
Цезар е казал у Шекспир, или, по-точно, Шекспир е казал с устата на Цезар: „Опасността и аз сме два лъва, родени в един и същи ден, и аз съм бил пръв“.
Любовта и смъртта също са родени в един и същи ден, денят на сътворението; само че любовта се е родила първа.
Преди да умрат, хората обичат.
Когато Ева, при вида на убития от Кайн Авел, закършила майчински ръце и възкликнала: „Мъка! Мъка! Мъка! Смъртта дойде при нас!“, — Смъртта е дошла след любовта, защото синът, когото смъртта посетила, е бил дете на нейната любов. Значи, ще сгрешим, ако кажем: „Любовта е силна като смъртта“, — по-правилно ще бъде: „Любовта е по-силна от смъртта“, — защото любовта винаги се бори и побеждава смъртта.
Пет минути след като Луиза беше казала: „Да бъде благословено всичко, което се твори по волята Божия: тъй като то е за наше благо“, — тя вече забрави всичко, дори причината, която я беше довела тук; знаеше само едно: беше до Сал-вато, Салвато — до нея.
Влюбените решиха, че ще се разделят едва вечерта; че тогава Луиза ще види ръководителя на заговора и че на другия ден, когато той ще има още време да отмени заповедта за въстание и да спаси себе си и своите съучастници, Салвато ще разкаже всичко на генерала, който съвместно с гражданските власти ще вземе необходимите мерки, за да пресече заговора, тъй като, въпреки предупреждението на госпожа Сан Феличе, метежниците биха могли да упорстват и да започнат бунта.