Да ги оставим в самотата, която бяха дошли да търсят тук от толкова далеч, насаме с любовта, тази дълбока и вечна тайна, която се опитваха да скрият от всички погледи: ревнивото ми перо отказва да я опише. Да видим по-добре каква беше причината за шума, чут от влюбените в съседната стая, шум, който беше ги обезпокоил толкова много.
Микеле, както си спомняме, съпровождаше Луиза и спря на прага на стаята, когато младият офицер се спусна към нея и я притисна до сърцето си. Тогава Микеле скромно отстъпи назад, макар отдавна да знаеше за чувствата, които изпитваха един към друг двамата влюбени, и седна като бдителен часовой, пред вратата, очаквайки заповедите на млечната си сестра или на бригадния си командир.
Луиза забрави, че Микеле беше там. Салвато, който знаеше, че можеше да разчита на неговата дискретност, изобщо не се тревожеше за това. Но младата жена, след настоятелните уговорки към Салвато, си спомни за присъствието на млечния си брат и, въпреки че призна на възлюбления си всичко, не съобщи името на ръководителя на заговора.
Но Микеле знаеше това име.
Нали Луиза сама беше казала, че това е младият човек, който я чакал до два часа през нощта и си отишъл едва в три. Отговаряйки на въпроса на ладзароните „Какво става с Луиза тази сутрин?“, Джованина беше казала, без да разбира страшното значение на думите: „Не знам; стана такава, след като се срещна с господин Андреа Бекер“.
Значи, господин Андреа Бекер, банкерът на краля, този красив младеж, безумно влюбен в Луиза, е начело на заговора.
Но, Господи! — колко ужасна беше целта му!
Да изколят за една нощ шест или осем хиляди французи, заели Неапол, а с тях и всичките им привърженици!
При мисълта за новата Сицилианска вечерня Микеле почувствува как потръпва под великолепния си мундир.
Той, Микеле, беше привърженик на французите, и то един от най-яростните! Значи, ще бъде един от първите с преряза-но гърло, или, по-вероятно, ще го обесят, защото беше вече полковник.
След като предсказанията на Нано трябваше да се сбъднат, Микеле предпочиташе това да стане колкото може по-късно!
Времето, което му оставаше от четвъртък сутринта до петък вечер, му се струваше прекалено дълго.
И той реши, че, според пословицата: „По-добре да убиеш дявола, преди той сам да те убие“, — че не трябва да губи време, готвейки се за защита срещу този дявол. Да стори това беше за него много по-лесно, тъй като съвестта му изобщо не се вълнуваше от съмненията, които тревожеха млечната му сестра. Не му бяха откривали някакви тайни и той не беше давал никакви клетви.
За заговора беше узнал случайно, седейки пред вратата, така както някакъв точилар научил за заговора на Катилина. Освен това, той дори не беше подслушвал, просто беше чул.
Името на ръководителя беше отгатнал, тъй като Джованина му го беше казала, без да смята, че това е тайна.
Микеле заключи, че да мълчи би значило да спомогне за осъществяването на реакционния замисъл на господата Симоне и Андреа Бекер. Именно на последния най-много прилягаше прозвището „глупак“, което бяха дали нему, Микеле, разбира се, съвсем незаслужено. Той, напротив, заслужава името „мъдрец“, като Талес или Солон, тъй като, предотвратявайки контрареволюционния преврат, той с цената на два живота ще спаси двадесет и пет или тридесет хиляди.
Затова, без да губи време, той излезе от стаята, съседна на тази, в която блаженствуваха нашите влюбени, и затвори след себе си вратата, така че никой да не може да влезе, без да го чуят.
Шумът от затварящата се врата беше предизвикал тревогата на Луиза и Салвато, които биха се обезпокоили още повече, ако, предполагайки, че я отворил Микеле-глупакът, узнаеха, че беше затворена от Микеле-мъдреца.
XXXVI
СЪМНЕНИЯТА НА МИКЕЛЕ
Като излезе от хотела, Микеле веднага скочи в първата минаваща карета и обеща на кочияша един дукат, ако го откара за три четвърти час в Кастеламаре.
Момъкът бързо размаха камшика.
Вече ви разказвах за тези нещастни коне-призраци, които едва дишат, но летят като вятър.
За четиридесет минути те изминаха разстоянието от Салерно до Кастеламаре.
Отначало Микеле мислеше да отиде до моста, да намери Джамбардела и да стигне с лодката му до Неапол. Но вятърът, който вече беше изчезнал през деня, можеше отново да утихне или да промени посоката си. Можеше да духа в противната посока и тогава трябваше да се предвижват с весла. Микеле — глупакът можеше да се съгласи на това, но за Микеле — мъдреца то беше твърде рисковано.