— О, каква тъга! — възкликна Луиза. — Само един ден беше достатъчен, за да ме заклейми два пъти! Седми февруари! Седми февруари! Страшна дата!
И тя падна безсилно, почти умираща, в ръцете на херцогинята, докато Микеле се терзаеше в съмнения. Той не знаеше, дали е постъпил правилно, съвестта го измъчваше при вида на тази, която обичаше повече от живота си, и ноктите му раздираха гръдта до кръв.
На другия ден, осми февруари, в „Партенопейски Монитор“ се появи следната статия, отпечатана с едър шрифт:
„Славната гражданка Луиза Молина Сан Феличе вчера вечерта, в петък, е разкрила заговор на няколко престъпни безумци, които, разчитайки на многочислените английски кораби в нашите пристанища и действайки в съгласие с англичаните, трябвало през нощта в петък срещу събота, днес, да свалят съществуващото правителство, да унищожат славните патриоти и да извършат контрареволюционен преврат.
Ръководители на този престъпен заговор са били банкерите Бекер — немци по произход, живеещи на улица Медина. Вчера вечерта двамата бяха арестувани и отведени в затвора. Андреа Бекер носеше, като символ на своето безчестие, намереното в дома му кралско знаме. В него бяха намерени също карти за охрана, които е трябвало да бъдат раздадени на верните им хора. Всички без подобни карти са били обречени на смърт.
След ареста на ръководителите последваха други, второстепенни арести. Манастирът Сан Франческо деле Монаке, предвид удобното му разположение (той представлява нещо като остров) е предназначен за затвор на обвиняемите. Монахините-францисканки бяха преместени в манастира Дона Алвина. Сред арестуваните, освен Бекер, са абат Карма, княз Каноса, двамата братя Йорио, магистратът и епископът, и един съдия — Джанбатиста Векионе. Освен това, в митницата е намерен склад за оръжие — сто и петдесет пушки, саби и щикове.
Слава на Луиза Молина Сан Феличе! Тя спаси отечеството!“
XXXIX
САНФЕДИСТИТЕ
Енцикликата на кардинал Руфо имаше в цяла долна Калабрия ефекта на електрическа искра.
И действително, колкото по-далеч отиваше човек от Неапол, чувствуваше как идеите, разпространили се в столицата, все повече и повече отслабват. Кардиналът слезе на брега, както вече казахме, в древната Брутия, убежището на избягали роби. Цялата тази част на Калабрия дълги векове оставаше затънала в най-дълбоко невежество и диво упорство. Така че, същите хора, които до вчера бяха крещели, без да разбират смисъла на думите си: „Да живее Републиката! Смърт на тираните!“ — започнаха да викат: „Да живее религията! Да живее кралят! Смърт на якобинците!“
Тежко на тези, които проявяваха равнодушие към делото на Бурбоните и не крещяха по-силно от всички, или поне колкото всички. Посрещаха ги с викове: „Той е якобинец!“ — А такъв вик, както и в Неапол, беше смъртна присъда.
Привържениците на революцията и тези, които симпатизираха на французите, бяха принудени да напуснат домовете си и да бягат. Никога „Мил изоставен бряг“ на Вергилий не е имал по-печален и силен отклик.
Всички тези патриоти бягаха в горна Калабрия, спирайки се, ако успееха да избегнат кинжалите на съотечествениците си, едни в Монтелеоне, други в Катанадзаро или Котроне — единствените градове, където можеха да се утвърдят гражданското самоуправление и демократичната власт. Устойчивостта на републиканските убеждения тук се поддържаше от надеждата за пристигането на френската армия.
Но от всички други градове, въодушевени от енцикликата на кардинала, се стичаха тълпи под предводителството на кюретата с кръст в ръка. Всички носеха бели ленти на шапките си — знак на политическите им убеждения. Тези банди, ако идваха от планините, се насочваха към Милето, а ако бяха жители на равнината — събираха се в Палми. От градовете и селата излязоха всички здрави мъже, оставяйки само жените, старците и децата. Така след няколко дни само в Палми се събраха около двадесет хиляди души. В Милето бяха почти толкова. При това всички тези хора бяха донесли със себе си оръжие и храна. Богатите даваха на бедните, манастирите — на всички.
Сред тази маса доброволци можеше да се видят духовници от всички рангове, от простото кюре на някое селце до епископа на голям град. Имаше богаташи, собственици на милиони, и бедни надничари, които с труд си изкарваха прехраната.